зло̀ба - единствено число, нечленувано зло̀бата - единствено число, членувано зло̀би - множествено число, нечленувано зло̀бите - множествено число, членувано
1 злоба - злост - озлобление - злъч - злъчност - жлъч - жлъчност 2 злоба - настървеност - ожесточеност - ожесточение - ярост - злост - настървение - озверение - озлобение - озвереност - озлобеност
- 1. злоба
- - Злобата на деня
ЗЛÒБА ж. 1. Само ед. Чувство на ненавист, неприязън, омраза, свързано с желание за мъст и преследване; злост.
В това пъстро общежитие хората бяха чужди един на друг, срещаха се и се разминаваха по стълбите като в хотел, хранеха помежду си някаква затаена злоба и търсеха най-дребния повод, за да се озъбят на съседа си. Св. Минков, РТК, 53-54. Подозрението, че е любовница на Кондарев, пак оживя в душата на Джупуна и той видя мечтите си пропаднали. Злобата и ревността го хвърлиха в такава ярост, че Костадин сякаш ослепя. Ем. Станев, ИК I и II, 19. Бузата му още гореше от плесницата, в душата му кипеше злоба, той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Й. Йовков, Ж 1920, 35. – А на злия Амирали разправяхме, че и стареца сме мъчили, и парите сме му взели. Като чуваше това, от злоба цял потреперваше – такава вражда таеше тоя зъл калугер. Ст. Загорчинов, ДП, 104. Человеконенавистникът крие в сърцето си ненавист и злоба .., не знае радостта, която ся ражда от съвестта, че сме направили на другите добро. А. Начев, ПЖЧ (превод), 12. Говоря със злоба. Δ Отговарям без злоба. Δ В злобата си не съзнавам какво говоря.See more2. Прен. Разг. Злобен човек; злобар, лошотия, зло. Офелия се задави от злобно кискане, а аз ѝ рекох с акцент да ме чуе: „Добродетелта не се присажда и ти си оставаш същата злоба!“. Г. Краев, СТ, 11. – Ти не знаш, стара злобо, че аз според тебе и според твоите внучки на кой хал дойдох, не ма питаш имам ли у джеба си пет пари да харча? Ил. Блъсков, ПБ I, 122. Тези злоби пак шушукат и одумват някого.
3. Остар. Вражда. Кой не знае тежките грижи, уморителната работа и черен труд за насъщния, борбите, злобите, остървеността на човеците един против други? Ал. Балабанов, Р, 1927, бр. 237, 2. Дохождаше обикновено сърдит, току-що се карал със синовете си, които не искали да го слушат. Тогава ние оставяхме настрана катадневните злоби, заговорвахме за големи работи. Й. Йовков, ВАХ, 7-8. Ако забравяли сме ежби ний и злоби, / за друго за какво било е то, освен / за Македония, за брата угнетен? К. Христов, ЧБ, 121. // Неприятност. Не знаеш ли, че сатира злъчлива / на туй време докарва зло / и за едничка реч горчива / изтегляш злоби сто?! П. Р. Славейков, НМК, 79.
◊ Злобата на деня. Книж. Случка, събитие, изобщо нещо, което занимава и забавлява обществото в даден момент, в определено време. Събрали се комшийките, заедно с тетка и мама. Бяха заприказвали за бае-Митровото възкресение, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Нов още тука, той не беше се запознал със злобите на деня, а интересите на политическия живот на страната бяха чужди на неговия ограничен ум. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 115.