Основна форма: зно̀ен - Прилагателно

Форми:

зно̀ен - единствено число, мъжки род, нечленувано
зно̀йния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
зно̀йният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
зно̀йна - единствено число, женски род, нечленувано
зно̀йната - единствено число, женски род, членувано
зно̀йно - единствено число, среден род, нечленувано
зно̀йното - единствено число, среден род, членувано
зно̀йни - множествено число, нечленувано
зно̀йните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 горещ - жарък - зноен - огнен - палещ - парещ
2 горещ (прен.; за чувства и др.) - жарък (прен.) - зноен (прен.) - огнен (прен.)

Results: Antonyms in Infolex:

1 зноен - леден

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ЗНÒЕН, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. 1. За време, въздух, слънце и под. – много горещ, жежък.

Денят беше зноен и прашен – августовски ден. Г. Караславов, Избр. съч. X, 64. Припадна тиха, знойна вечер. Слънцето изведнъж залезе, а по-хладно не ни стана. Все така тежко се дишаше и телата ни постоянно се къпеха в пот. Б. Трайков, ВО, 29. Леките му сандали меко тупкаха в пепелта и вдигаха кълбести облачета прах, който дълго висеше в знойния въздух. М. Марчевски, П, 211. Долу, успоредно с планината, е обтегната дълга зелена лента, която извива на югоизток и чезне в знойната мараня. Г. Райчев, В, 3. Денят беше тих, морето спокойно плакнеше крайбрежните пясъци. Земята, опърлена от знойното слънце, тънеше в мараня. А. Каралийчев, ПД, 57. Но мина зима снеговита, / отиде пролет дьждовита / и знойно лято позлати / довчера злачни широти. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 44. ● Обр. Денят беше слънчев и жарък. Върху улиците тежеше знойна тишина. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. Хладната лятна нощ обгърна морното от зноен труд поле и скоро го приспа с песента на пъдпъдъците и щурците. И. Петров, НЛ, 259.

2. Прен. Поет. Огнен, пламенен, горещ. Но както в „Нощ“ има една „Звездица“, а в „Смъртта“„светлина на пролетното утро“, така и в „Среднощни видения“ един ангел облъхва с крилото си знойното чело на поета. М. Кремен, РЯ, 55. Морна лятна нощ; кръз блян, / знойни чувства сърце сепват. Π. Π. Славейков, СЩ 1916, 59. На златно ложе в изнемога / царицата лежеше. Страстен пир / на знойните желания кипежа / бе сякаш утолил. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 166.

3. Диал. Потен. „Мила мале, свате дочекайте, / дочекайте, даром дарувайте. / Знойни коне у росно ливаге, / а сватове у бели дворове.“ Нар. пес., СбНУ XXII, 41.

See more