зо̀рко -
ЗÒРКО
нареч. Книж. Нареч. от зорък; бдително. От един прозорец зорко го наблюдаваше немлада жена. Д. Талев, ГЧ, 7. Старейшината на слугите зорко следеше всичко да се изпълнява тъй, както беше заръчал господарят. А. Гуляшки, ЗР, 363. Стражарите в широк кордон зорко пазеха и следяха да не се промъкне случайно някой и да започне да гаси [пожара]. П. Михайлов, МП, 77.See more