игра̀ - единствено число, нечленувано игра̀та - единствено число, членувано игрѝ - множествено число, нечленувано игрѝте - множествено число, членувано
- 1. игра
- - Вземам/взема на игра
See more- - Вън от играта съм
- - Игра на природата
- - Игра на случая
- - Игра си играя
- - Изигравам/изиграя игра
- - Като на игра
- - На игра
- - Играя играта
ИГРА̀ ж. 1. Занимание за развлечение или забава, обикн. на деца.
Децата и от двете села играеха весели игри, придружени с песни, заловени на дълго колело. Й. Йовков, Ж 1920, 134. Две момиченца си играеха, но бяха толкова залисани в играта си, че макар гостите да бяха необикновени гости, само се извърнаха, та ги погледнаха и пак забучиха рошавите си главички в играчките. Г. Караславов, Избр. съч. II, 64. В нескончаеми игри край селската рекичка, в приятелска дружба с животните, с цветята растеше моята детска душа. Елин Пелин, ПБ, 5–6. – Та ние и тука [в училището] ще играем. Да видите само на какви игри ще ви науча! И не само момчетата, ще играят и момичета! Ст. Дичев, ЗС I, 355. Игра на топка. Игра на криеница. Игра на кукли. // Разш. Радостно или оживено, възбудено движение, подскачане на животно. Мълчаха всички и говореше един. Пак нервната, неспокойна игра на коня, пак същия отсечен жест на ръката, която сочеше на юг. Й. Йовков, Разк. II, 99.See more2. Спортно или забавно занимание, основано на известни правила. Понякога и Влайков дохождаше в кафенето и сядаше при старите пирдопчани. Тогава те оставяха игрите и почваха разговор за миналия живот на градчето. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 419–420. – Ако ме слушаш, можеш да стигнеш далече, да станеш голям боксьор. Ти си млад, а аз имам опитност, познавам играта и мога да ти предам всичко, което съм научил на ринга. Ал. Бабек, МЕ, 43. Разговорът се захвана с новините от България и се свърши с игра на карти. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. В най-древните китайски ръкописи се споменава за игра с топка, която имала много любители. П. Стефанов, Ф, 3. Математиката е отдавна средство за изучаване на случайните игри: със зарове, на карти и други. Матем., 1965, кн. 2, 17. Игра на голф. Игра на покер. // Членувано или със съгл. опред. Отделна завършена партия от такова занимание. Лигата затвори таблата с трясък, за което го изпсува Никола Стефата, който печелеше играта. Ив. Вазов, Съч. VII, 51. – Д-р Кондов и Масларски играят на карти. Седнете да си изкараме играта. Й. Йовков, М, 86–87. Найден започна до играе с необяснима стръвност. Искаше да отнеме всички игри на Анастасия, да я смачка. В. Геновска, СГ, 159. Поредната игра между шампиона и претендента завърши с реми. r Загубих тази игра. r Колко игри играхте?
3. Само ед. Протичане, извършване на такова занимание; играене. Например при игра на карти можеш да видиш нечестния (как краде или подправя картите), лъжеца, завистливия, алчния и пр. Д. Калфов, Избр. разк., 216. До прозореца на една маса двама души играеха табла. Някои седнали, други прави, наблюдаваха играта. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Сърцата игра.
4. Комплект от предмети, необходими за определено занимание, за забава, основано на известни правила. Купих на детето една нова игра. r В магазина доставиха нови интересни игри.
5. Танц. – Снощи ме пък водихте на танцувалната вечеринка. – Кой беше оня младеж, с когото се въртяхте толкова? – На валса ли? – На валса и на всичките игри. Ив. Вазов, Съч. XIX, 7. А още незаглъхнали първите закачки и ей, писна свирка на хоро, па залюля се в мрака кръшна и буйна игра. А. Страшимиров, К, 7. // Обикн. членувано или със съгл. опред. Танцуване. Лагерният огън вечерта събра много стари и млади туристи, развесели ни, развърза и разговори, и песни, дори стигнахме и до нестинарска игра. Ст. Станчев, ПЯС, 38. На две несъобразителни момичета им хареса живата, хубава игра на Радко, уловиха се до него и ги разделиха със Сладунка. Ил. Волен, МДС, 20–21. Гайдата редеше ситно-ситно, играта ставаше буйна. Й. Йовков, Ж 1945, 17. Как шумно звучат кастанети! / Как вихър е мойта игра! / А мойте прегръдки са свети, / а моята нощ е зора! Д. Бояджиев, С, 17.
6. Изпълнение на роля или някакъв номер на сцена, във филм и под. Актьорите чакат своя ред и тихичко се разговарят – коментират играта на другите. Н. Стефанова, РП, 131. Веднъж тя го води на генералната репетиция на „Разбойници“ от Шилер. Той гледа внимателно и после направи уместни забележки за пиесата, за играта на артистите. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Само в цирк „Санстефанска България“ вие ще имате възможност да се запознаете с чудесата на индийските факири и с игрите на най-добрите европейски артисти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 30. Да се скриеш зад лицето на героя, който представяш, да го въплотиш в своята физика и глас, да го одухотвориш чрез своето пение, дикция и игра, това е съвършенство. К, 1926, бр. 76, 2. Сюжетът на филма е интересен, но не ми хареса играта на артистите. r Отлична игра. Посредствена игра. // Изнасяне на театрално представление. Голямото изкуство при поставянето и при играта на класическа пиеса се състои главно в това – вярно да се тълкува текста на автора. Н. Фурнаджиев, МП, 24. Завесата полека и набръчкана се издигна. Играта се почна. Ив. Вазов, Съч. VI, 28.
7. Прен. Бързо движение или трептене. Станислав Беров стоеше прав до прозореца на стаята си и следеше играта на снежинките. К. Петканов, В, 62. Стъклата на прозорците чудно блестяха от отраженията на трептящата игра на пламъците. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Слънцето изгряваше и откъм изгрева планината бе обвита в златиста мъгла. Из нея се мяркаха сиви и виолетови оттенъци и в сложната игра на светлината изглеждаше, че планината тръпне от наслада. Ем. Станев, ИК I и II, 455. Бурята се усили. Започна се феерична игра на светкавиците. Й. Йовков, Ж 1945, 172. Майстора започва като живописец и цял живот остава верен на живописта, на ритъма в играта на цветовете. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 100. Но никой всред играта на вълните / не чу безсмисления този звън. К. Христов, ВС, 70.
8. Прен. Обикн. със съгл. опред. или членувано. Предварително обмислени, преднамерени действия за постигане на някаква, обикн. скрита цел. – Опасна игра си започнал, Коста! – пошепна той пребледнял. – Пътят, по който си тръгнал, води към бесилката. М. Марчевски, П, 157. Самуил виждаше тая недостойна игра на брата си и трябваше да я понася. Д. Талев, Съч. VІІ, 39. По каприз ли, по суетност ли беше, но ней се искаше пак да срещне неговия възторжен взор, без да подозира жестокостта... жестокостта на тая игра с живо, любящо сърце. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 95. Това голямо внимание на французите към нас отначало затрогна мнозина, а мнозина се и усъмниха и си рекоха, че тука пак непременно има някаква игра. Д. Калфов, ПЮН, 24. Той [Левски] не иска да дразни пашата. Маневрата му е ловка, но и мютесарифът разбира играта. Ив. Унджиев, ВЛ, 330.
9. Прен. Със съгл. опред. или несъгл. опред. с предл. на. Интелектуална дейност, която се характеризира с известна привидна волност, неочаквани преходи, гъвкавост и под., обикн. с цел забава или удоволствие. За шестнайсет дни романът беше готов: 314 ръкописни страници голям формат. Какъв стил, какви образи, каква жива игра на словото! Св. Минков, Избр. пр, 33. Но нали слонът е най-голямото животно, а бълхата е най-малкото животно? – попитаха ме нашите. Защо са еднакви? Защо са еднакви ли, ами че това е игра на перото, казвам им. Й. Радичков, В, 236. Той обичаше да чете френски автори, четеше ги в оригинал и се упиваше от психологическите игри в тях. П. Спасов, ХлХ, 14.
10. Волна, лекомислена или пренебрежителна постъпка, показваща несериозно отношение към нещо, което се смята за важно. Често тревогата на самата позиция дори и сред голямото множество беше голяма. А те сами, излезли толкова напред, спокойно и безстрашно бродеха в някаква палава и капризна игра между живота и смъртта. Й. Йовков, Разк. II, 174. – Тяхното що е? – Игра на политика. Вятърничева работа – гонят тоя, що духа. Т. Влайков, Съч. III, 54.
11. Остар. Театрална пиеса, драма. Криворазбраната цивилизация. Смешна позорищна игра (наслов). Д. Войников, КЦ, б. с. С бакенбардите си, с позите и жестовете си той прилича на смешно гримиран актьор в някоя водевилна игра. Й. Йовков. Разк. I, 15.
◊ Олимпийски игри. 1. Истор. Състезателни игри, устройвани на всеки четири години в Пелопонеския град Олимпия в Древна Гърция в чест на бога Зевс; олимпиада. Комахай сичка Гърция се събрала на олимпийските игри, дето ставали надпрепускания в запрегнати коне и борба. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 189. 2. Спорт. Най-престижните международни спортни състезания, провеждани на всеки четири години; олимпиада. Появяват се все нови и нови международни съюзи, които организират транспортните и съобщителните връзки между държави и континенти, съгласуват международни стандарти, например за мерките и теглилките, обединяват учени и специалисти от сродни науки. От 1889 г. започва да действа Междупарламентарен съюз, от 1894 г. – Международен олимпийски комитет, който организира в 1896 г. в Атина първите модерни олимпийски игри. М. Семков, ЗСИ [еа]. Зимни олимпийски игри. Летни олимпийски игри.
~ Вземам / взема на игра нещо, някого. Разг. Отнасям се несериозно, пренебрежително към нещо или към някого. В играта съм. Разг. Участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел. Припомни си го, изглеждаше толкова объркан и сринат до дъно. Не, не е в играта! В. Люцканова, КО, 47. Вън от играта съм. Разг. 1. Съвсем не се съобразяват с мене при някакви действия, постъпки, които ме засягат. – Но аз не мисля, че съм вън от играта, поне додето имаме още в ръцете си един такъв коз като Младенов. Б. Райнов, ГН, 82. 2. Не участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел. – Вече съм вън от играта. Отдавна никой никакви задачи не ми възлага. Б. Райнов, НН, 303. – Тази мярка не се отнася за вас. Поне засега вие сте също вън от играта. А. Гуляшки, ИК, 157. Игра на въображението. За нещо нереално, съществуващо само в представите ни; фантазия. Денем Людмила се отърсваше от примамливата игра на въображението и нещата добиваха по-реални измерения, заемаха действителните си места в живота. Ем. Манов, ДСР, 379. Игра на думи. Книж. Каламбур, игрословие. Кирил се засмя на сполучливата игра на думи. Л. Галина, Л, 26. Игра на нерви. Книж. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника. И тъй се нижат нощи, дни безчет. / Изпитана система! Дребни свади, / игра на нерви, задух, теснота. / Пресъхва бодрост, гаснат сили млади, / смразяват се най-близките в света. Бл. Димитрова, Л, 131. Игра на природата. Книж. Изключително, рядко явление, което представлява отклонение от естественото, обичайното, нормалното. До агнето, свито в шише, е дете с две глави. Подари го доктор Влаев. В болницата се родило, ама наказа майката. Игра на природата. Чудомир, Избр. пр, 135. Не съм допускал и мисъл, че ще я видя някой път. Ниагара – чудната игра на природата, която привлича хиляди европейци в Новия свят – ето я пред мене! Ал. Константинов, Съч. 1890, 190. Игра на случая. Книж. Странно, необикновено събитие, стечение на обстоятелствата, което се дължи на някаква случайност. Повечето от сраженията почваха във вторник, и в тая сляпа игра на случая се търсеше особената намеса на съдбата. М. Кремен, Б, 162. Игра си играя. Разг. Отнасям се несериозно към нещо, върша несериозно някаква работа. По едно време Михалчев легна по гръб и се запревива. – Няма да му мине номерът. – Може и бой да си изкара – додаде Калчев. – Игра си играете със службата – намеси се и Траян. В. Нешков, Н, 340. – Кой плаща сега по трийсе, а? – Плащат, батьо Тошо, как да не плащат? Плащат и повече биля. – А бе вие игра си играете! – сви той сърдито устни. – В тая криза по трийсе лева, луди ли сте? Г. Караславов, С, 8. Игра с огъня. Книж. Занимание с нещо опасно, рисковано. Не биваше да си позволявам никаква игра с огъня. Никому да не давам достъп до себе си. Бл. Димитрова, ПКС, 110. Разказвам / разкажа играта на някого; разказа ми <се> играта. Разг. С думи или действия, бой и др. причинявам на някого неприятности, физическо страдание, поставям го в затруднено положение, побеждавам го, повреждам го. Между тях имаше адски умни типове, но подгответо им разказа играта – направо им разби психиката. Г. Томов, Р [еа]. Мъжът бил каратист и разказал играта на крадците.
игра̀ ∆ Електронна игра. Вж. електронен. Компютърна игра. Вж. компютърен.