идеа̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано идеа̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член идеа̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член идеа̀лна - единствено число, женски род, нечленувано идеа̀лната - единствено число, женски род, членувано идеа̀лно - единствено число, среден род, нечленувано идеа̀лното - единствено число, среден род, членувано идеа̀лни - множествено число, нечленувано идеа̀лните - множествено число, членувано
1 благороден - висок (прен.) - възвишен - идеален 2 мним - фиктивен (книж.) - въображаем - недействителен - идеален - измислен - неистински - нереален - номинален (книж.) - химерен (книж.) - химеричен (книж.) - илюзорен (книж.) - мислен - несъществуващ - иреален (книж.) - имагинерен (книж.) - призрачен - миражен - бутафорен (книж.) - виртуален (прен.)3 идеален - перфектен (книж.) - съвършен
ИДЕА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който притежава качества, съответстващи на представата за съвършенство; съвършен, превъзходен.
В часовете на вечерния здрач, когато почиваше от четене или от работа през деня, тя [Ирина] си бе изобретила идеалния тип за красив мъж. Човекът, в който щеше да се влюби, трябваше да бъде висок и сух, но здрав, с дълги крака, с тънки и красиви ръце и с ъглесто лице. Д. Димов, Т, 6. Идеалната красота на Милоската Венера с непогрешимата хармоничност на линиите, с върховната и светла завършеност на непостижимо прекрасните форми те прави да се възхищаваш, като пред едно чудо на майсторията на природата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. Само той [Рафаело] обаче е открил в природата елементите на идеалния тип на хубостта. К. Величков, ППСъч. III, 176.See more2. Който притежава само положителни качества; превъзходен. Известно ви е, че тя [организацията] има записани вече в своята история върволица имена на идеални борци, които сложиха глави и кости за нейното закрепване. Д. Талев, И, 397. – Знаеш, съвсем нямам слабост към идеалните мъже и мисля, че ако има такива, те трябва да са ужасно скучни. Б. Райнов, ДВ, 97. – Аз, докторе, съм отгледала дъщеря и бог ми я даде, както исках. Ах, тя ще бъде идеална жена, иде-а-лна! Й. Йовков, М, 64. // Който се доближава до представата за възможно най-доброто; образцов. В такова състояние [на наситеност] според Будевска са повечето от актьорите в някои представления от пиесите на Горки и Чехов. Това е най-висшата точка, до която може да стигне актьорът в изкуството си; състояние на идеално равновесие: нищо повече да не притури, нищо повече да не отнеме от художествения рисунък. Ст. Грудев, АБ, 155–156. Наистина, по-възрастна е от него, но какво от това? Малко ли идеални бракове има, които са свързани от двойки неравни по години? Ст. Чилингиров, РК, 182. Техните палатки са наредени над плаца. Тук има образцов ред и идеална чистота. Г. Караславов, ПМ, 48.
3. Който е възвишен, благороден, безкористен. Той [бащата] става изведнъж язвителен, ругае ожесточено грубия материализъм, въздиша и съжалява, че нямало вече идеална любов и че днес хората се женели само за интерес. Св. Минков, РТК, 110–111. – Аз те уверявам, че тия момчета правеха кражба не за личен интерес, а с идеална цел – да образуват и въоръжат чета и да минат в България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 100.
4. Който съществува само в съзнанието, във въображението; недействителен, нереален. В бъдещата идеална държава всеки има право на работа и всяка работа има цена. М. Арнаудов, Г, 50. Райна видя, че Искров не беше оня идеален образ, който любовта ѝ си беше създала. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976, 205.
5. Спец. Който реално не съществува и не може да съществува, но се мисли абстрактно въз основа на приблизителен първообраз в действителността, при теоретично изследване. За да се опростят някои теоретични изводи в хидравликата, въведено е понятието идеална течност, т. е. такава, която има абсолютна несвиваемост, не се разширява при повишаване на температурата. Й. Ганчев, X, 10. За да се осъществи този цикъл, необходимо е цилиндърът на идеална машина да се напълни с идеален газ. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 192. Идеалното огледало трябва да отразява напълно цялата паднала върху него лъчиста енергия, но такива огледала няма. К. Дойчев, МП (превод), 423.
6. Като същ. идеалното ср. а) Това, което се издига над обикновеното със своето съвършенство, с близостта си до идеала. – Мартинов, наистина, е беден, но той е гордост за нас и само хора, които не разбират от високото и идеалното, могат да съдят тъй лекомислено, както прави светиня ти... Ив. Вазов, Съч. XII, 41. – Мислиш ли, че любовта към природата засиля стремежа ни към идеалното? А. Илиев, БР, 1930–1931, кн. 3, 99. б) Филос. Характеристика на човешкото съзнание, основаваща се на гносеологическото му противопоставяне на материалното.
◊ Идеална част. Юрид. Дял от общ, практически неразделен или неделим имот. Задължително се посочва размерът на прилежащите идеални части от общите части на сградата. ДВ, 2010, бр. 1, 40.