извѐстие - единствено число, нечленувано извѐстието - единствено число, членувано извѐстия - множествено число, нечленувано извѐстията - множествено число, членувано
1 известие - съобщние - комюнике (книж.)2 известие - обява - обявление - анонс (книж.)3 информация - известие - новина - вест - съобщениеSee more
ИЗВЀСТИЕ, мн. -ия, ср. 1. Съобщение за нещо; вест, новина.
Заедно с приятната новина за близък мир – от другия край на позицията иде лошо, неприятно известие. Л. Стоянов, X, 21. Тука узнахме за станалия преврат в Цариград – убийството на Азиса и възкачването на престола на Мурад, и с известието за тия събития една смутна заря от надежда си проби път в сърцата ни. К. Величков, ПССъч. I, 35. – Аз утре заминавам за Галац. Но му се стори, че гостенинът се смълча при това известие и веднага допълни: – Ти можеш да ми погостуваш и без мене... Момчето ще е тука... Ст. Дичев, ЗС I, 427. На телеграфните станции се даде окръжна заповед да не се предават никакви шифровани депеши или известия за станалия преврат. С. Радев, ССБ II, 11. // Писмо, записка с вести, съобщение за нещо или някого. Господи, как е мъчно, като не получавам известие от вас. При все това вие бяхте ми обещали всеки ден да ми пишете. Ив. Вазов, ПЕМ, 31. Най-после получихме известие от тате. Един кираджия донесе от него пари, съобщи, че бил добре и че напролет щял да си дойде. Г. Белев, ПЕМ, 122. // Обикн. мн. Сведения, данни за нещо. – Ако историческите известия са противоречиви и не казват нищо положително около последните дни на цар Шишмана, то народните предания локализират последните борби на Шишмана с турците по течението на р. Искър и по посока Плевен – Никопол. В. Миков, БР, 1930–1931, кн. 7, 238. За древнейшето негово состояние [на Рилския манастир], сир. какво е било от самото негово начало, немаме никакво писмено известие. Н. Рилски, ОМР, 21–22.See more2. Само мн. Наименование на някои периодични (обикн. научни) издания; бюлетин. Известията и сборниците на Академията на науките в Ленинград (сборници около 90), както и други някои издания, са съкровищниците, отдето могат да се черпят по-обширни и специални сведения за старата българска литература. Б. Ангелов, ЛС, 157–158. Известия на Института за български език.