изда̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано изда̀дения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изда̀деният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изда̀дена - единствено число, женски род, нечленувано изда̀дената - единствено число, женски род, членувано изда̀дено - единствено число, среден род, нечленувано изда̀деното - единствено число, среден род, членувано изда̀дени - множествено число, нечленувано изда̀дените - множествено число, членувано
ИЗДА̀ДЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от издам2 и от издам се като прил. Който стърчи, изпъква напред; изпъкнал. Рядко и в България дори може да се срещне тъй ясно и определено очертан тип: високи, снажни и здрави мъже, мургави лица, издадени скули и широки плещи. Й. Йовков, Разк. III, 180. Лицето ѝ бе дребно, с тънки устни и издадена брадичка. В. Геновска, СГ, 193. Събудените гълъби прелитаха над главите на хората с тревожно гугукане или кацаха по издадените ъгли на стрехите. Ст. Загорчинов, ДП, 253. Стълбата свърши, задънена с каменен таван. – Натисни издадения камък! – подсети ги Ехнатон. И Крум го послуша. П. Бобев, ОН, 187.See more