изѝсквам - първо лице, единствено число, сегашно време изѝскваш - второ лице, единствено число, сегашно време изѝсква - трето лице, единствено число, минало свършено време изѝскваме - първо лице, множествено число, сегашно време изѝсквате - второ лице, множествено число, сегашно време изѝскват - трето лице, множествено число, сегашно време изѝсквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изѝсквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изѝсквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изѝскваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изѝскваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изѝсквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изѝсквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изѝскващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изѝскващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изѝскващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изѝскваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изѝскващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изѝскващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изѝскващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изѝскващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изѝскващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изѝсквайки - деепричастие изѝсквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изѝсквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изѝсквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изѝсквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изѝсквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изѝсквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изѝсквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изѝсквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изѝсквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изѝскван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изѝсквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изѝскваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изѝсквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изѝскваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изѝсквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изѝскваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изѝсквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изѝскваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗЍСКВАМ, -аш, несв.; изѝскам, -аш, св., прех. 1. Изразявам, предявявам настоятелно искане в определена форма, по съответен ред да бъде предоставено на мое разположение нещо (рядко някой) или да се извърши нещо по моето желание; издействам.
Парите ни, няма съмнение, че ги взеха турците. А поибренският кръст така също бил занесян в София заедно с главата. После го изискала от Махзар паша българската община в София. З. Стоянов, ЗБВ II, 312. Той [Паисий] прокарва мисълта, че българите имат и историческо, и нравствено право да изискват църковна независимост. Б. Пенев, НБВ, 56. Има основание да се предполага, че доктор Сами Меворах е умрял при някакви по-други обстоятелства. В интереса на истината е да изискате консулт от поне трима души лекари, които да аутопсират трупа. Д. Ангелов, ЖС, 286. След като при разпределението на новодошлите Тотю го [Васил] изиска в стотнята, която сам командуваше, животът потече стремително и определено. Ст. Дичев, ЗС I, 121. Скайлер зел нужните сведения и завърнал се в Нова Загора, дето се отправил веднага при каймакамина и изискал от него да отложи обесването на осъдения, додето не получи нова заповед от Цариград. К. Величков, ПССъч. I, 142.See more2. Само несв. Настоятелно искам, държа да се спазват известни правила, принципи, ред и пр. – Ще се грижа за вас, но в същото време ще изисквам от вас всеки да бъде истински войник, да бъде войник на място. П. Вежинов, ВР, 171. Като редактор той [Лилиев] е умеел да изисква, но като администратор, учител и пр. не е умеел и не е желаел да заповядва. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 143.
3. Само несв. Поставям, определям нещо като необходимо условие. И като цитира Белински, който изисквал призвание у поета, Друмев намира умерена похвала само за някои стихотворения на Вазов и Стоян Михайловски. М. Арнаудов, БКД, 222. – Митре Мариин, трябва да разберете, че вашето положение на подсъдим не е много завидно. Приличието изисква да мълчите! Елин Пелин, Съч. I, 195. Такъв ясен въпрос непобедимо изискваше и ясен отговор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39. Всяка вечер провеждахме по една, а понякога и по две акции. Това изискваше голяма издръжливост от страна на бойците както във физическо, така и в морално отношение и каляваше нашата воля и устойчивост. Сл. Трънски, Н, 256. Въпросът за знамето на неговия полк, пленено от турците и после отнето с цената на много жертви, стоеше открит... Справедливостта изискваше той да каже истината като очевидец и участник. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 402–403.
4. Остар. и диал. Поисквам, искам. Никола, като нямаше тук нищо за ядение, той слезе към поляната, за да види някой си овчарин и да изиска хлебец. Ил. Блъсков, ИС, 107. Къща ли рекох да поискаш? / .. / Ха върни се друго да изискаш. Π. Ρ. Славейков, Н, 1882, кн. 11–12, 919. изисквам се, изискам се страд. – Ако закъснее колата на „бързата помощ“ и някой хуманитарно настроен човек откара с такси такъв болен до близката болница (а повечето болници са частни), събират сведения и за двамата. Щом болният няма пари и не може да плати, то разноските по лекуването ще се изискат от хуманиста. Г. Белев, КВА, 92.
ИЗЍСКВА СЕ несв., непрех. Само 3 л. Необходим е, нужен е. Вътрешна сила се изисква, за да бъдеш цял живот чист и светъл човек като своята поезия. Да не отстъпваш никога от своите нравствени принципи. Е. Каранфилов, Б III, 153. Да се върви по утъпкан път, не се изискват никакви усилия нито на краката, нито на мозъка. Н. Попфилипов, РЛ, 95. Пушкин е необикновен художник на словото; за проникване в неговите произведения се изисква висока духовна култура. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 183. // Безл. изисква се. Със следв. изр. със съюз да. Необходимо е, нужно е. Изискваше се да си много смел, за да защитиш правдата в ония години.