изключѝтелност - единствено число, нечленувано изключителността̀ - единствено число, членувано
ИЗКЛЮЧЍТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от изключителен (в 1, 4 и 5 знач.); необикновеност, необичайност. Водачът със своята изключителност сцеплява и издига масата, масата със своята мощ се прелива във водача и му дава сила. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 164. Оттогава случаите на нравствена непреклонност разкървяваха раната, която остави в душата му неговата измяна, защото разруши самолюбивата му представа за собствена изключителност. К. Георгиев, ВНП, 55. В милионите ели – рядко някой бук, и обратно. Такава изключителност и нетърпимост в растителното царство рядко ще се срещне в нравите и на другите царства. Ив. Вазов, Съч. XV, 17.See more