излѝшество - единствено число, нечленувано излѝшеството - единствено число, членувано излѝшества - множествено число, нечленувано излѝшествата - множествено число, членувано
ИЗЛЍШЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Прекалено изобилие, разкош.
Карат се и се разделят не само тези, които замръкват на празна софра, а и тези, които се развращават от излишество и еснафско доволство. М. Яворски, ЕСВ, 44. Пък и греховно е да живееш в излишества и да си угаждаш прекалено, колкото, иначе, да е стръвно и ненаситно човешкото черво. Д. Талев, ЖС, 323.See more2. Обикн. мн. Нещо, което е в повече, свръх необходимото или е ненужно; излишък. Висарионов можеше да си позволява излишества и разходи, за каквито по-рано и не е помислял. Ст. Чилингиров, РК, 234. Отношенията му със Стремски бяха се преобърнали в ненавист поради резките лични нападки, в които буйният Догански се увлече при полемизирането си, излишества, възможни само в разгара на партийните борби. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104–105. Къщата е без всякакви декоративни излишества.
3. Обикн. мн. Злоупотреба с нещо; разточителност. Болните служат за бездушно същество на научни изследвания и интересни открития в тайната област на молекулите и тъканите на животния организъм. Истината е, че столичният наш доктор Чириков никога не може да бъде укорен за такива излишества, сторени в името на науката. Ив. Вазов, Съч. IX, 141. Тие [атлетите] не употребляват някои храни, вардят са от сяко едно излишество в ядението и в пиението. Знан., 1875, бр. 1, 10.