излия̀ние - единствено число, нечленувано излия̀нието - единствено число, членувано излия̀ния - множествено число, нечленувано излия̀нията - множествено число, членувано
ИЗЛИЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Обикн.
мн. Книж. Непринудено и обикн. силно емоционално разкриване, изразяване, изказване на лични, интимни душевни вълнения и преживявания или чувства пред някого. Той нямаше тук никоя близка душа да сподели чувства, да потърси утеха в излияние. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 132. Долетя тревожният звън на втория звънец. Той подканяше пътниците да се сбогуват с близките си, да побързат с последните прощални излияния. Д. Спространов, С, 194. Тя не можеше напълно да си обясни сегашните му любовни излияния, които я зашеметяваха и отнемаха разсъдъка ѝ. К. Калчев, СТ, 213. Напоследък Кольо често го занимаваше ту с някакви причудливи идеи, ту с литературните си залисии. Погълнат от грижи, Кондарев се отегчаваше от тия словесни излияния. Ем. Станев, ИК III, 268. И докато се приберех вкъщи, съчинявах такива мелодраматични излияния, такива любовни тиради в нейна чест – толкова бяха високопарни и патетични! Др. Асенов, СВ, 118. Нямаме време за излияния и комплименти. Ако някого съм нагрубил през тия десет дни или съм прекалил в строгостта си, нека не ми се сърди. А. Гуляшки, МТС, 288. // Само ед. Остар. С несъгл. опред. Силно емоционално разкриване, изразяване по някакъв начин на чувство, обикн. на любов, възторг, радост; изливане. Това непредпазливо излияние на чувства убеди всички, че тя се люби с Огнянова. Ив. Вазов, Съч. XXII, 153. Запяха те [славеите] с всичката прелест на своите звънливи и трепетливи гласове и се мъчеха да се надпяват – всеки гледаше да покаже най-голямото си изкуство и нежен глас, в който се заключаваше излиянието на най-нежната му любов към неговата дружка. Ц. Гинчев, ГК, 250. Фотина го гледаше зачудена от излиянието на тоя възторг за Цонка. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 87. – И какво ли правят толкова пари, дето ги събират от даването? – продължи бае Цено излиянието на своето недоволство. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 7.See more