ѝзмет - единствено число, нечленувано ѝзмета - бройна форма ѝзметът - единствено число, членувано - пълен член ѝзмети - множествено число, нечленувано ѝзметите - множествено число, членувано
ЍЗМЕТ м. и ЍЗМЕТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Диал. Обикн. събир. Непотребни неща, предмети, обикн. развалени, повредени и под., които са за изхвърляне; отпадъци, смет, боклук.
Глобяват ся с един до пет сребръни петака лицата, които изсипват по невнимание въз някого измети или други нечистотии. Ф. Перец и др., НЗ, 68.See more2. Прен. Само ед. Обикн. събир. Пренебр. Със съгл. и несъгл. опред. Хора, морално паднали, излезли извън рамките на обществените норми и закони. Малкият затвор заприлича на кошерище. Закоравелите крадци рецидивисти, и старите конекрадци, и мрачните убийци, които бяха изметът на обществото, трябваше да се сблъскат с тази маса от наглед изнежени юристи, дисциплинирани работници и редовити, примерни селяни. Г. Караславов, ОХ IV, 352. Както обаче се случваше винаги, наред с тоя лагер се появи и друг лагер – без ровове, врати и прави улици – лагерът на продажните жени, роботърговци и цялата измет, която следваше войската. А. Дончев, СВС, 622. Сменил тридесет тюрми с най-отвратителен режим. Държали го заедно с убийци, бандити, наркомани и всевъзможна престъпна измет, прогнили от ужасни болести, с низки страсти и наклонности. Ал. Гетман, ВС, 250. – Синко, нищо лошо не съм направил! – А това дето ни изравни с човешкия измет?... Баща ми си, но никога няма да ти простя тоя срам! К. Петканов, ДЧ, 410. // Човек, който е морално паднал. – Ще видим! – смънка щурманът. – Все пак, чужд човек на кораба, и то какъв човек... измет... Кирков заговори бавно, сякаш не на другаря си, а повече да убеди, да успокои самия себе си. П. Бобев, К, 109. Не благоволих да му отговоря и си тръгнах, но той ме руга чак до вратата и ме наричаше измет и мръсник заради жалките пет франка, дето не му ги бях оставил. Б. Райнов, ДВ, 127.
ИЗМЀТ м. Диал. 1. Извършване на къщна, домакинска работа; слугуване, прислужване. Неопитна е още, па не е дип и научена на такава шътня. Че у тях измета е бил по-малък и по-лек. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 226. Радувай ми се, момкова мале, / че ке ти дойде млада Гелина, / .. / Ке ти пофане тежкия измет, / тежкия измет, фарашна метла. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 82. „Либе Малуне, Малуне, / тежак ми измет натегна – / на девет калфи да шътам, / на девет калфи ценени / и на дванайсет чирака.“ Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 155. Син ти снаха води, / та ще те отмени / от тежки измете, / от твои трудове. Нар. пес., СбНУ VI, 40.
2. Остар. Служба (Ал. Дювернуа, СБЯ).
◊ Правя измет. Диал. 1. На някого или на нещо. Слугувам на някого или на нещо. И Дамян йе майкя послушал, / заправил йе кърщене, плетиво, / .., / сал не канил Донкоте комшия. / Веднага се либе разсърдило: / ка слушало, махна да го слуша, / вечем нече измет да му прави. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 367. 2. На някого. Служа на някого (обикн. за военна служба). „Планина, Стара планино, / .., / млочко съм ходил по тебе, / .. / Сег ща, планино, да идам / царему измет да правам.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 110. Правя измет на акъла (главата, ума) на някого. Диал. Слушам някого, правя това, което той мисли. – Така е, ама и аз събирам ядове, дочувам какво се говори за мене, всеки иска да го слушаш, на неговия акъл измет да правиш, за тебе не остава време. Д. Талев, ЖС, 371. На султанселимовото време ли живееш, или двайсетия век и на коя глава правиш измет: на твойта си, на женината или на дядовата си Еминова букела, а? Н. Хайтов, ПП, 151.
– От араб. през тур. hizmet. – Други форми: хизмѐт, хюзмѐт.