изморѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано изморѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изморѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изморѐна - единствено число, женски род, нечленувано изморѐната - единствено число, женски род, членувано изморѐно - единствено число, среден род, нечленувано изморѐното - единствено число, среден род, членувано изморѐни - множествено число, нечленувано изморѐните - множествено число, членувано
ИЗМОРЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изморя като прил. 1. Който изпитва умора. Измореният пътник на драго сърце се отбива под сянката на някое бранище. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 183. Хора и животни изглеждаха изморени и отпаднали. Ст. Загорчинов, ДП, 295. Те [младоженците] заявяват, че се чувствуват изморени, сбогуват се набързо с всички и се запътват към бъдещия си дом. Св. Минков, РТК, 163.See more2. Който изразява умора. Черни, дълги коси падаха чак до раменете и правеха лицето му още по-продълговато, по-бледно и изморено. Зл. Чолакова, БК, 118. Извикването му през нощта означаваше, че се е случило нещо много важно. В кабинета му го посрещнаха двама души, облечени в мушами и с явно изморени лица. Д. Ангелов, ЖС, 265. Кадир пък беше изправен срещу него с опънато скулесто лице и по метнатата торба с хляб на гърба и изморения поглед личеше, че сега се връща от смяна. Л. Александрова, ИЕЩ, 41.