изневеря̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време изневеря̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време изневеря̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време изневеря̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време изневеря̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време изневеря̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време изневеря̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изневеря̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изневеря̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изневеря̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изневеря̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изневеря̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изневеря̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изневеря̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изневеря̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изневеря̀вайки - деепричастие изневеря̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изневеря̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изневеря̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изневеря̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изневеря̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изневеря̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изневеря̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изневеря̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изневеря̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ИЗНЕВЕРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изневеря̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. Непрех. и (остар.) прех. Обикн. с предл. на. Преставам да бъда верен на някого или към нещо; изменям2. Той [Блаже] имаше възможност да излезе от низините на бедността и да стане майстор, но дори за миг не помисляше да изневери на другарите си. Д. Димов, Т, 229. Задържаше го [Лазар] все по-здраво тъкмо цялата му мъка за Македония, струваше му се, че би изневерил на народа си тук. Д. Талев, ПК, 842. – Значи допускаш, че ние можем да изневерим на партията... И таз хубава! Д. Димов, Т, 225. – Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път. Ив. Вазов, Съч. XІІІ, 176. Той своя господ изневери – / дано го нашият прости. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 258. // Нарушавам верността си към някого, като установявам любовни отношения с друг мъж (с друга жена); изменям2. Той работеше в немска фирма, бе малко ревнив и ходеше да пазарува сам, а жената го презираше тайно, но не смееше да му изневери. Д. Димов, Т, 95. Един ден научи, че тя му изневерява с някакъв пианист. Първият му порив беше буен: искаше да иде и да я набие. М. Грубешлиева, ПП, 74. – Тя е моя бивша жена. Аз ѝ изневерих и тя ме остави. Д. Кисьов, Щ, 464.See more2. Прен. Отклонявам се от нещо, което ми е присъщо, свойствено, близко или с което се занимавам; изменям2. В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. Ако изневерява на своята творческа индивидуалност, колкото и да се напъва, отново няма да успее да каже нищо. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 111. – Не, той никога не ще изневери на дълга си, никога! Й. Йовков, Разк. II, 205. „По дяволите парите! Отгдето дошли, там отишли... Животът е важното...“ Но сега, в този мокър съботен следобед, той беше готов да изневери на житейската си философия. Г. Райчев, ЗК, 15. Каква чудна промяна стана с тоя човек, и то за толкова късо време. Но може би вие ще си помислите, че в своето ново преображение нашият учен изневери на науката и престана да се интересува от ротацията на небесните тела? Нищо подобно. Св. Минков, Избр. пр, 70. // Отклонявам се от общоприетите принципи, позиции и под., не се придържам към нещо. Той не можеше, без да изневери на истината и да оскърби чувството на читателя, нито да измени на характерите, нито да поведе из нов път действието на драмата. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 6. Очевидно тук вината не бе у вратаря. Публиката се сърдеше най-вече на съдията, който изневери на станалото вече правило, когато има разбъркване пред вратата, да се маркира фаул. Ат. Мандаджиев, ОШ, 19.
3. Прен. С крат. лич. местоим. в дат. За памет, глас, слух и под. – не служа, не изпълнявам функциите си както трябва, не действам нормално; изменям2. Неведнаж Слановски се мъчеше да си припомни къде и кога го беше виждал, откъде го помни, но при всички случаи паметта му изневеряваше. В. Нешков, Н, 258. Учителят полека проговори: – Стана, каквото трябваше да стане, лельо – свърши се. Той може би се усмихваше и искаше да каже тия думи почти шеговито, но гласът му изневери и думите жегнаха лошо бедната жена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 94. Сега разбирам, че тая почивка ми е била крайно необходима, иначе моите разпокъсани нерви щяха да ми изневерят още при първото изпитание. П. Вежинов, ЗНН, 165. // За състояние, чувство, вътрешно разположение на духа и под. – преставам нормално да се проявявам или да съществувам. Силите изневеряваха и на най-издръжливите. Почивка не се даваше, краят на тоя мъчителен поход не се виждаше. Й. Йовков, ПК, 85. Кортец пребледнява, отстъпва крачка назад. За пръв път самоувереността му изневерява. П. Бобев, К, 76.
4. Прен. За съдба, щастие и под. – преставам да бъда благосклонен към някого, да го съпътствам, покровителствам. Учители и близки му предвещавали добро бъдеще и славата на учен. Но съдбата му изневерила. Занизали се домашни несполуки. Хр. Одисеев, ТН, 12. Той и сега пише стихове, но в тях музата отдавна му е изневерила. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 246. Този път щастието не ѝ изневери и тя стана шампионка.
ИЗНЕВЕРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изневѐря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Изверявам, изнародвам. – Да не е Бекир арнаутинът... Ще ти кажа само туй, че ще ми изневери детето – и не само че ще го изневери, ами ще го грабне и ще го завлече в Арнаутлука. Ц. Гинчев, ГК, 55. В Тракия Константин Копроним беше преселил павликяни из Армения още в VII-и век. Те гледаха, че не вървяха толкози добре сега българските работи, та пуснали из народа своите проповедници и го изневерили. Д. Душанов, ИПХЧ, 152. изневерявам се, изневеря се страд.
ИЗНЕВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; изневѐря̀ се св., непрех. Остар. Книж. Изверявам се, изнародвам се. Не прие католицизма, а предпочете да загине, нежели да се изневери. К. Шапкарев, МЖБМ, 46.