изпѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време изпѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време изпѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време изпѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време изпѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време изпѝват - трето лице, множествено число, сегашно време изпѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изпѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изпѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изпѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изпѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изпѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изпѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изпѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изпѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изпѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изпѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изпѝвайки - деепричастие изпѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изпѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изпѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изпѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изпѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изпѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изпѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изпѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изпѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изпѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изпѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изпѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изпѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изпѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изпѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изпѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. изпивам
- - До капка, изпивам
ИЗПЍВАМ, -аш, несв.; изпѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. изпѝт, св., прех. 1. Пия цялото количество, всичко докрай. Той е зает много, няма време за губене, изпива кафето си шумно и на големи глътки. Й. Йовков, ПК, 30. Отби се в един аперитив. Изпи на крак два вермута, изяде два сандвича и се прибра вкъщи. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. Като донесе момчето ракията, Великин пое чашата си и бързо, като скоропоговорка, занарежда: – Наздраве и на хаир, да се ражда на камък и на баир. Гърдьо го слушаше усмихнат, дочака го, докато изпие чашата си, след туй изпи и своята. Й. Йовков, ЧКГ, 160–161. Дойчин изпива шише ракия. К. Петканов, ОБ, 2. Само сврачетата убиваше, защото свраките изпиваха яйцата от полога на кокошките. Ст. Даскалов, СЛ, 6. // Само несв. Разг. В състояние съм, способен съм да пия определено количество алкохол. Изпива по цяла бутилка ракия и окото не му мига.
2. Поглъщам нещо (лекарство, прахче и под.) с течност. – Когато се готвех да изпия отрова, да умра, да се избавя от мъки и срам, дойде ми на помощ Фотина Касапска и ме спаси от моето отчаяно решение. Ив. Вазов, Съч. XXI, 161. – И на инжекции кандисах, синко, и хаповете ги изпих, само полза да има. Н. Каралиева, Н, 45. Изпих си лекарството. Δ Вече изпих и десетте прахчета, а подобрение нямам.
3. Прен. Разг. Изразходвам, изхарчвам за пиене (пари, имот и под.); пропивам. – Казвай какво си направил тез пари, де ги дяна. Или ги изпи и тях? Или и тях ги изеде? Й. Йовков, ЧКГ, 215. Еньо взимаше парите и за неделя-две ги изпиваше. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 169. Седем гроша ще зема... Един грош ще да изпия у Ангеловци... На жената нищо не ща дам. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 149. Изпи всичко, дори и къщата, останала от баща му.
4. Прен. Разг. Обикн. за болест или силно изживяване – изтощавам някого, изсмуквам го, вземам му силите. Промени се напоследък. Почерня, лицето му се източи и очите святкаха все уморено. Любовта ли го изпи, или работата... М. Яворски, ХСП, 176. От реката отслабнах, изпи ме водата, та когато дойдоха родителите ми, жив ме оплакаха. Ем. Станев, А, 77. Грозница [треска] га изпила! Нар. пес., СбНУ ХLIX, 775.
5. Нар.-поет. За птица или влечуго – изсмуквам (очи, сърце). И соколът на Момчиловото рамо гледаше Елица. Пък после соколът стрелна встрани глава и се загледа в Момчиловите очи и аз трепнах, както неведнъж, защото все ми се струваше, че ей сега жестокото пиле ще клъвне и ще изпие черните момкови очи. А. Дончев, ВР, 179. Кога се заран събуди, / сети се за мъжко детенце. / Кога на нива отишла: / гарги му очи изпили. Нар. пес., СбВСтТ, 234. Била са й мома и зъмя, / зъмя на мома навила, / черни ѝ очи изпила. Нар. пес., СбНУ XXV, 111. Горок санок мома санувала: / санувала змия тройоглава, / изпила ѝ нойно клето сърце. Нар. пес., СбНУ X, 83. l При клетви. – Змии да раждаш! Змии очите да ти изпият! – отговори тя. Елин Пелин, Съч. III, 14–15. После продължи клетвата: – Вие три панцирина, бог да ви убие, сърце да ви изпие и пупук да ви се развие! Й. Вълчев, РЗ, 28–29.
6. Диал. В съчет. с тютюн, лула, цигара. Изпушвам. – Хайде, сваляй раницата, докато да изпия един тютюн – рече момъкът и посочи с пръст място до себе си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 340. Лазар стана: – Ти легни да поспиш, ако имаш време. – Ще изпия още една цигара и тръгвам. Ще стигна тъкмо навреме в село. Д. Талев, ПК, 487. Повъртя се, повъртя се, па седна в каруцата да изпие една цигара тютюн. Й. Радичков, ББ, 26. Пенчо става от сън едвам два часа след изгряванието на слънцето. Още лежешката изпива 3 – 4 лули тютюн. Ил. Блъсков, ПБ I, 96. изпивам се, изпия се страд. Много вино се изпиваше в къщите, а още повече в кръчмата. Й. Йовков, Ж 1930, 65.
◊ В (с) чаша (чашка) да го изпиеш. Разг. 1. За човек – много хубав, много красив. – Ех, да го знаете вий, какъв беше той, бае ви Ивана, на времето. Да го гледаш, да му се ненагледаш, в чаша да го изпиеш, такъв беше. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 44. Добра ето какво намери най-напред да каже: – Знайш ли, бей, каква хубава даскаличка си имаме? – От тебе ли по-хубава? – Какво съм аз... щом съм веке раждала! А то младо, росно, в чаша да го изпиеш. Д. Талев, И, 266–267. 2. Ирон. Лош по характер; проклет. – Тъй, тъй, гургувичета, – избъбра една присмехулница, – и двамата в чаша да ги изпиеш. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 180. Гарга (кукувица, патка, сврака, чавка) ми <е> изпила ума (акъла, мозъка, пипето). Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). – А министрите? – Гарга им изпила ума. Ст. Мокрев, ЗИ, 44. Не е глупав да защищава чуждото и да пакости на себе си. Кукувица не е изпила ума му... М. Марчевски, П, 42. – Досега аз бях ваш ратай, отсега ще бъда господар на себе си. – Ти не знаеш какво дрънкаш. Глупаво момче, което не си слуша устата. Изпила ти е патка ума! Ем. Станев, ИК I и II, 205. – Бре ти глупав... бе сврака ти изпила ума тебе – се втурна с разчекнати като вили пръсти срещу него баща му. П. Тодоров, И II, 16. – Но Василев е подписал задължителни бележки. Съгласно тях той ще отчете по експортни цени и тогава ние съвсем ще се изложим. Житарите се разсмяха. – Та Василев да не е идиот, да не му е изпила кукувица акъла? П. Спасов, ХлХ, 247. – Ти ще ме разбереш, мила – каза за трети път старата, – ще трябва да напуснеш... или пък... – Да напусна?... Чавка да не ми е изпила акъла? Б. Болгар, Б, 74–75. – Моя Марийка, – продължал кир Георги, – са беше залюбила и молеше ма да я задомя за тоя вагабонтин; но кукувицата не ми е изпила още мозъка. Л. Каравелов, Съч. IV, 176–177. Изпивам / изпия до дъно горчивата чаша; изпивам / изпия до дъно чашата на нещо. Книж. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание, изпитание. – За тия ми години тежкият полски труд е за мене като разпетия кръст. Но го носех аз, защото, види се, угодно е било богу да изпия горчивата чаша до дъно. А. Гуляшки, СВ, 114. Позволяваме си за миг да повярваме в предопределението, че на някои светли личности съдбата е отредила да изпият горчивата чаша до дъно. Ст. Грудев, АБ, 191. Беден студент, той бе изпил до дъно чашата на униженията и на теглилата и не виждаше изход. Ив. Вазов, Съч. ΧIII, 34. Изпивам / изпия кръвта (кръвчицата) някому. Разг. Убивам някого. Някъде изтрещяха изстрели. По „Граф Игнатиев“ препуснаха стражари. Ах, мръсниците, дали не изпиха кръвта на някой мой другар... В. Андреев, ПР, 22. Кузман носеше меч. Докато го извади, един от тях [от разбойниците] щеше да го прободе. – Слизай от коня и мирувай, че ще ти изпием кръвчицата! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 223. Изпивам / изпия с очи (поглед) някого. Разг. 1. Гледам втренчено, напрегнато, внимателно някого, нещо. Михалските учители с учудване гледаха новия учител. Той дори пръчка не държеше в ръцете си. Приказваше леко, непринудено. – Виж как го гледат само! Ще го изпият с очи! – мислеше си Начо. Д. Марчевски, ДВ, 55. – Кой ще отнесе подписите, да се разберем без маене, работа ме чака. – А мен лежане – изпи го с поглед Стоян. М. Яворски, ХСП, 172. 2. Гледам влюбено, с желание някого. Прибрах се в Ахетатон, в двореца, където имаше един образ, който ме гледаше ласкаво. – Нефертити. И аз стоях и я изпивах с очи. П. Бобев, ОН, 193. Тримата се извърнаха. Едва сега я забелязаха. Жената вървеше плавно, леко полюлявайки бедрата си, които се очертаваха под тънката рокля, и тримата я изпиваха с погледи. Н. Драганов, ТМС, 147. Момъкът – същи орел зад решетка, / тръпнеше: – Няма ли дъх на трева, / .. / Жадно изпиваше с поглед горите, / шепнеше стари хайдушки слова. Н. Зидаров, НС, 14. 3. Гледам неприязнено, враждебно някого с готовност да го унищожа. – Ти не знаеш ли, че сега светът е лошав, и да има колай такива богати хора с очи да ги изпият? Ил. Блъсков, ТСР, 15. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4. Изпил съм си ума. Разг. Изгубил съм способност да разсъждавам нормално, оглупял съм. Пенчо: – Райчо, нà и на тебе една пушка. Райчо: – То не е моя работа. Не съм си изпил ума да ида да са бия за хорската дъщеря. Д. Войников, КЦ, 60. Изпих си водата. Диал. Нямам вече значение, минало ми е времето, не се държи вече за някого или нещо. Тия сватбени официалности отдавна си изпиха водата и няма защо ние да правим на публиката удоволствие с различни зрелища. Елин Пелин, Съч. II, 115.