изпълнѐние - единствено число, нечленувано изпълнѐнието - единствено число, членувано изпълнѐния - множествено число, нечленувано изпълнѐнията - множествено число, членувано
1 изпълнение (разг.) - глупост - идиотщина (разг.) - дивотия (разг.) - щуротия 2 изпълнение - реализация - реализиране - осъществяване
ИЗПЪЛНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изпълняване, извършване, осъществяване на нещо.
*изпълнѐние Обикн. мн. Разг. Необичайна, прекалено буйна, ексцентрична или неуместна постъпка, проява на някого. Елцин разнообразяваше съветската действителност с изпълненията си. 24 ч/1998/234. Явно ѝ е писнало от непрестанните му изпълнения, скандали и издънки, щом го е напуснала.
изпълнение (икон.) - enforcement