изпъ̀рво -
ИЗПЪ̀РВО
нареч. Разг. Най-напред, отначало; първо. Любчо се загледа в баща си – изпърво с някакво недоумение, после с уплаха. Д. Калфов, Избр. разк., 347. В него кипваше жажда за отмъщение. Изпърво той пъдеше тия мисли. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 152. Изпърво не знаехме отде да се заловим – някак не ни спореше. Най-много ни измъчваше мисълта дали да продължа училището, или да го оставя. Кр. Григоров, ОУ, 63. Веднъж Боян му предложи цигара. Той се поколеба изпърво, но после я взе. Сп. Кралевски, ВО, 88. Изпърво, като стана спречкването между двамата съперници, Пенки идеше да хукне и избяга дома. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 26. Изпърво, у него съществува свойствена страст да бъде от всичко недоволен. Л. Каравелов, Съч. II, 24.See more– Други (остар. и диал.) форми: изпъ̀рва, изпъ̀рве.