изтѐжко -
ИЗТЀЖКО нареч. 1. Тежко, бавно, тромаво.
Ицо се огледа, за да види всичко ли е в ред, седна изтежко край малката, ниска масичка. Д. Талев, ПК, 112. Като изяжда хляба и домита паницата, Велиден изтежко се повдига и тръгва със своя тромав ход. Т. Влайков, Пр I, 189–190. Панайот Камберов изтежко се надигна и пое блокчето от ръцете ѝ. А. Гуляшки, Л, 21.See more2. Прен. С мъка, с усилие. Той се обръща към момичето с пресекнал глас: – Много ли ти се пие? Девойката изтежко вдига поглед, в който се чете друга още по-неутолима жажда. Бл. Димитрова, Лав., 135. – Кажи! – питаше той жена си. – Аз лъгал ли съм някога? Жена му, свита в ъгъла, побеляла без време, само изтежко въздишаше. А. Гуляшки, СВ, 194. Петра почти нищо не хапна, беше скръстила ръце на коленете си, гледаше занесено пред себе си и от време на време изтежко въздишаше. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Баба Веда беше спряла поглед над градината: – Каквоо, лук ли ще садиш, та я градиш, Малине? – Лук, мисля. – Ами кой ще ти го сади, като си мъж, баби! Като опалено дръвце си сам! – Ех! – изтежко въздъхна чичо Малин. – Какво да се прави, бабо Ведо, с господ не можем да се борим! Ил. Волен, ДД, 7–8.
3. Прен. Важно, авторитетно, с тежест. От лявата страна вървеше Лило. Той пристъпяше нащрек и не сваляше очи от старокята си, който пристъпяше изтежко, важно. П. Здравков, НД, 165. Ще запуши кехлибарено цигаре и ще заговори изтежко с един властен тон. Т. Влайков, Съч. III, 96. – Ти си отваряй очите, момче! – предупреди го той, като изговаряше думите изтежко и басово. А. Гуляшки, Л, 418. Хе, той с право смята се отдавна / човек и половина / .. / И затуй изглежда / тъй важно около си, и затуй / изтежко думите си той прецежда. К. Христов, Избр. ст, 246.