изтъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време изтъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време изтъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време изтъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време изтъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀квайки - деепричастие изтъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изтъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтъ̀кнат, св., прех. 1. Обръщам внимание на нещо, подчертавам го като факт; посочвам. Хаджи Василий обаче настоява младият Васил да стане монах. Вуйчото държи на това си желание и го изтъква като необходимо условие, за да изпълни и той от своя страна по-нататък задълженията си. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. В разговор с Друмева той беше изтъкнал достатъчно доводи, за да събуди у младежа вяра в успеха на започнатата борба. Ст. Дичев, ЗС I, 224. Бяха написани и множество статии и книги, които изтъкваха значението му като поет, революционер и общественик. М. Кремен, РЯ, 22. Заговориха за добрините, които беше правил, изтъкваха заслугите му към дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 237. Нашите песни изтъкват любовта като единствен светъл епизод в човешкия живот. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 89. – В сърдечните ти работи не искам да се бъркам. Но трябва да ти изтъкна, че аз поначало съм против такива неравни бракове. Г. Караславов, ОХ, 261.See more2. Като правя преднамерено да станат известни достойнствата, заслугите на някого, предизвиквам той да се открои, да изпъкне, да бъде високо оценен. – Ама, мамо, защо Снежа ще бъде Пролетта?! – обърна се рязко Елка. – Тя дори в кръжока за танци на народите не участвува... Или като ѝ пишат шестици, всичко може. – Ценят я учителите, изтъкват я... Л. Галина, Л, 7. Тя беше по-мълчалива, по-съсредоточена и най-важното – по-амбициозна, но това достатъчно ли е, за да я изтъкват? К. Калчев, СТ, 104.
3. Прен. Правя нещо да се очертае, да се открои, да изпъкне; подчертавам. Строгото, тъмно облекло изтъкваше още повече бледността на тясното ѝ лице, на малките, нежни ръце. Д. Талев, ГЧ, 182–183. Тая студена и строга усмивка, която сестра му бе виждала и друг път, когато вкъщи се случеше нещо лошо, мигновено ѝ подействува. Тя като че отчуждаваше Ивана от семейството, но заедно с това изтъкваше вътрешната му сила и независимост. Ем. Станев, ИК I и II, 44.
4. Диал. Изваждам, избождам нещо, обикн. око (Ст. Младенов, БТР). изтъквам се, изтъкна се страд. – Освен интересите на болните тя няма други интереси. И аз мисля, че това трябва да се изтъкне пред полицията. Д. Ангелов, ЖС, 44.
ИЗТЪ̀КВАМ СЕ несв.; изтъ̀кна се св., непрех. С думи, с постъпки преднамерено правя да станат известни и на другите мои заслуги, достойнства и др., за да предизвикам признанието им, високата им оценка за мене; показвам се, самоизтъквам се, хваля се. Когато всички посетители се изнизаха и родилките останаха сами, между тях почна оживен разговор. Всяка държеше да сподели нещо във връзка с посещението, да обясни кой ѝ е бил гост, да се изтъкне. Б. Болгар, Б, 94. При това Христо не обича да се изтъква, да се хвали, да говори за себе си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 399.