изтъ̀рвам - първо лице, единствено число, сегашно време изтъ̀рваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтъ̀рва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтъ̀рваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтъ̀рвате - второ лице, множествено число, сегашно време изтъ̀рват - трето лице, множествено число, сегашно време изтъ̀рвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀рвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀рвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀рваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтъ̀рваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтъ̀рвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтъ̀рвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтъ̀рващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтъ̀рваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтъ̀рвайки - деепричастие изтъ̀рвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтъ̀рвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтъ̀рван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀рвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтъ̀рваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтъ̀рвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀рваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтъ̀рвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀рваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтъ̀рвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтъ̀рваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ИЗТЪ̀РВАМ, -аш, несв. (диал.); изтървà, -ѐш,
мин. св. -àх, св., прех. Изтървавам. Стаменка: – Отваряй си очите, да не изпуснеш човека! Ще влезе в навалицата и няма да го видиш. Рашко: – Как няма да го видя? Ще го видя аз. Не го изтървам. Й. Йовков, ОЧ, 105. Свит се тръшна Стойко Ръж – / издутоуст читак го в слабините смушка, / и стария юнак винтовката си пушка / до днешен ден не я изтървал от ръка – / .. / и той я изтърва / да я не вдигне веч. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 243. изтървам се, изтърва се страд.See moreИЗТЪ̀РВАМ СЕ несв. (диал.); изтървà се св., непрех. Изтървавам се.