изтъ̀рване - единствено число, нечленувано изтъ̀рването - единствено число, членувано
See more
ИЗТЪ̀РВАНЕ
ср. Диал. Отгл. същ. от изтървам и от изтървам се; изтърваване. До таса, внимателно захлупена, бе счупената малка порцеланова чиния, заради чието изтърване ядох най-незабравимия бой в моя живот. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 12–13. Стигнали дотук, ние забравихме всяка предпазливост и се втурнахме напред към тъмната гора. Сутринта, както ми разказваха после, турците от разните засади дошли почти до бой помежду си, обвинявайки се едни други в изтърването ни. Π. Κ. Яворов, ХК, 169–170. – Бай Петровата дъщеря, докторе, не е за изтърване. Малее, очите ѝ като маслинки. Когато минаваш край чифлика, тя все на прозореца седи и зяпа подире ти. Какво чакаш? А. Каралийчев, НЗ, 105.See more