изя̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време изя̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време изя̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време изя̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време изя̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време изя̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време изя̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изя̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изя̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изя̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изя̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изя̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изя̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изя̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изя̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изя̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изя̀ждайки - деепричастие изя̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изя̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изя̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изя̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изя̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изя̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изя̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изя̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изя̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изя̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изя̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изя̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изя̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изя̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изя̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изя̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изя̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изя̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. изяждам
- - На зелено, изяждам
ИЗЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; изя̀м, изядѐш,
мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л, св., прех. 1. Ям нещо докрай, до свършване. Много лаком човек беше този Тане. Дадеше ли му някой цял самун хляб, той веднага го изяждаше. Г. Белев, ПЕМ, 86. Макс изяде закуската си и тръгна към градската градина. Д. Димов, Т, 75. – Ако воловете са изяли зобта, тури им плява. К. Петканов, ОБ, 215. Върнаха се и другите кучета, но жълтото куче го нямаше. Вълците бяха го изяли. Й. Йовков, АМГ, 29. Трите хиляди буби в 32 дни щат изядат до 135 оки листа. КН, 1873, кн. 6, 14. Сварила му [на старчето] казан каша, / яде, яде, изеде я. Нар. пес., СбНУ ΧІV, 360. Вълци да (дано) те изядат. Клетва.See more2. Разг. За насекомо – изхапвам много, всички или някого на много места; изпохапвам. – Само ние останахме да се печем през лятото в тая фурна – Солун. През деня пек, а нощем ще ни изядат комари. Д. Спространов, С, 116. Към съмване всеки се обади, че гад го натиснал. Цане каза да се пощим, защото иначе ще ни изядат насекомите. СбЦГМГ, 26–27.
3. Прен. Разг. Похарчвам, изразходвам или пропилявам за нещо пари, средства. – Какво са парите? Вятър. Изядеш ги, проиграеш ги на бакара или на покер, и туй то! Д. Немиров, В, 73. „Какво ще стане с нас, след като изядем и последните няколко остатъци от богатството на дядо хаджи Серафим?“ Д. Талев, ЖС, 39–40. – Прангата заедно с кмета и писаря са изяли от общинската каса – колко мислите? – изяли са таман хилядо лева! Т. Влайков, Съч. ІІІ, 100–101. Има хора, които цяла седмица работят като коне, а в неделя всичко изядат и изпият. Лет., 1871, 232. // Изхарчвам, пропилявам парите от някакъв или за някакъв имот за по-несъществени неща. – Нà, продавам от овцете, та да плащам. Такъв имот! Опропасти го, изяде го! Й. Йовков, ЧКГ, 217. Касабов се намери на улицата и докато се пресрами да моли за реабилитация, изяде апартамента. X. Русев, ПЗ, 55.
4. Прен. Разг. Неодобр. Несправедливо намалявам или отнемам, присвоявам възнаграждението на някого или това, което му се полага. – Завърши най-после с тебе, като подчерта, че през време на войната си изяждал помощите на войнишките жени... Кр. Велков, СБ, 70. Тя си мислеше за четиринайсетте трудодни, които миналата година ѝ се изгубиха. – Изядоха ми ги – рече натъжената жена на буля Николина. Ст. Марков, ДБ, 125. Председателят на кооператива, по донесение на Минко Мангъра, го наказа и не му даде храна – изяде правото на добитъка му. Ст, 1969, бр. 1199, 2. Ние са гнусиме от оние хора, които проповядат, че секи човек е дължен да работи физически труд, а не срамуват са да изядат чуждия пот. Знан., 1875, бр. 10, 155. // Ставам причина някой да се лиши от имущество или от нещо придобито. Войната ми изяде осемдесет бона. Обмяната на парите – сто и двадесет. К. Калчев, ДНГ, 64.
5. Прен. Разг. Неодобр. Лишавам някого от нещо (чувства, преживявания), отнемам, унищожавам възможността някой да преживее, да изпита нещо. – Нашият Анга, внука, три години го държат затворен за нищо. Чорбаджиите му изядоха младостта на него. Г. Караславов, Избр. съч. II, 272. – Рангеле, ние трябва да бдим над младежта... Ние не трябва да допуснем техниката да изяде младините и щастието им. Д. Кисьов, Щ, 485. Кои погледи, пълни / със грижи за лук / и месо, / скриват, / поглъщат, / изяждат / близостта ни? Ив. Пейчев, Избр. ст, 159.
6. Прен. Разг. Пропускам при говорене или писане звук, буква, знак или част от дума. Изяждаше звука „з“, та казваше вместо „знам ли“, „нам ли“. Кр. Григоров, ТГ, 11. Беше бързорек, та понякога изяждаше края на думите. Кр. Григоров, ТГ, 6. Люсиен винаги говореше тъй бързо, та изяждаше думите наполовина. Б. Райнов, ДВ, 199. Бай Нончо издърпа тетрадката из ръцете на Бешемлията и взе да шари с пръсти по цифрите. Сетне изправи глава и го изгледа начумерено. – Бива ли така... Цяла стотица си изял! А. Гуляшки, СВ, 357.
7. Разг. Повреждам повърхността на нещо, като я правя неравна, вдлъбната, на дупки и под. Доказано е обаче, че и тези течности развалят зъбната глеч и изяждат зъбите. Пряп., 1903, бр. 6, 4. Аз веднъж носих моята брадва при ковача да я наточи, брадвата изяде точилото и не можа да се наточи. Й. Радичков, ББ, 32. Никой нема сабля да извади. / Изговора сирак болен Гюро: / – Я, я дайте, пуста да остане! / Не е фанана девет годин време, / може да я е ръжда изела. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 217. Молци са изяли жилетката.
8. Изронвам, подкопавам. На тая висота е текъл Искърът. Той полека-лека е дълбал матката си, дълбал я, разширявал я, изяждал пръстта и камъка и давал на водите проход за изтичане. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. Течението е изяло брега. Обр. Пламъците изяждаха вътрешността на целия долен кат, изскачаха из прозорците му на езици и замрежваха със светлив дим двата горни прозореца. Ив. Вазов, Съч. XXV, 109.
9. Прен. Разг. Унищожавам някого физически; уморявам. В надвечерието на Девети септември най-големият му син загина в бой с жандармерията и всички казаха: – Свърши се с Никола Георгиев... Щом сина му изядоха, отиде си и той... Кр. Григоров, Н, 137. – Турци ли са, или са потурчени, кой ги знай, но са зли и проклети за всяка християнска душа. Знам ги аз, чувал съм и съм видел. Колко християни са изяли тия кучета – брой нема. Д. Талев, И, 473. – Болест го изяде по-миналата година. Четох – голямо погребение му направили в Букурещ. Цв. Минков, МЗ, 117. – Изяде една туберколоза селото ни... Г. Караславов, Избр. съч. I, 289. Чумата да ги изяде! Клетва. Сърце да го изяде! Клетва. // Прен. Разг. Причинявам нещастие, голямо зло на някого или на нещо; съсипвам, унищожавам. Вижда се Албена, карана от двама стражари. – Таз хубост – тя я изяде! Й. Йовков, А, 147–148. Тутакси разбрах кой изяде бай Ангел и леля Василка и ги предаде на полицията. Й. Радичков, ББ, 88. – И аз да съм на вашето място, ще съм доволен. Леж и яж! Държавата изядохте, вашата мама... К. Митев, ПБ, 360. Господ да ги порази тези кучета [турците], колко сиромаси изядоха! Ив. Докторов, ЗД, 87. – Разбрах, че Митър е вкъщи, но го криеш от мене. Няма да го изям. Само една дума ще му кажа и ще си изляза. К. Петканов, П, 117. – Е, ако сте ми дале стока, аз не я изядох я? Ей ви стоката в дюгените; аз я предадох на зетя си, идете си я земете. Ил. Блъсков, ПБ II, 72. „Проклет да е овай, кой слуша жена; оваа жена ме изеде мене.“ Нар. прик., СбНУ X, 140.
10. Прен. Разг. Измъчвам някого до краен предел физически или психически, обикн. с натяквания, упреци. Старецът лежеше в тясното легло мълчалив и примирен. Болката го изяждаше отвътре, но той изглеждаше спокоен. П. Вежинов, ЗНН, 183. – Това е решение на цялата секция. Аз нищо не мога да реша сам. После ще ме емнат, ще ме изядат. П. Льочев, ПБП, 46. – Ходихме в едно село – похвали се Сашко. – Видиш ли? – обърна се дядо Георги към баба Гана. – А ти ме изяде да ида да ги търся... Къде ще ги намериш! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 283. Стойко се разтърси като от треска, изгледа жена си и процеди жлъчно: – Ще ни изядеш с твоята проклета стока! Г. Караславов, С, 156. – Вчера потърсих брат ѝ по телефона, тя тракна слушалката, ще ме изяде. – Защо ме гледаш така от известно време, ще ме изядеш?
11. Разг. В съчет. с бой, плесница. Понасям, изтърпявам (бой, плесница); набиват ме, удрят ме. „Да, буквите на петгодишна възраст аз научих, но колко бой изядох, сам си зная. Най-тежкото наказание беше боят на фалагата.“ Ст. Грудев, ББ, 76. Той веднага се затири към аптеката, но още при Арастянската улица се спря и се върна. – А бе, Босна, да не изям я пердаха, я? Ст. Чилингиров, ПЖ, 50. То [овчарчето Калитко] реши да си купи оръжие – не му стигаха парите. Но какво можеше да направи самичко. Само дето изяде от чичо си няколко плесници повече, след което работата се забрави. Ив. Хаджимарчев, ОК, 24. – Ти мърмориш, но ще изядеш няколко бича – заканил се полицаят. Сл. Трънски, Н, 215. изяждам се, изям се I. Страд. от изяждам в 1–8 и 10 знач. Много агнета се изяждаха, много вино се изпиваше. Д. Спространов, С, 203. II. Взаим. от изяждам в 9 и 10 знач. – Няма да оставя жените си сами. Те се мразят страшно и може да се изядат една друга, ако аз не съм при тях. Елин Пелин, ЯБ, 127. Майстор Брайно: – Зад гърба ни ще се изядете! Михо: –Градушка от куршуми ечи, вие ще се карате! П. Тодоров, Събр. пр II, 80.
ИЗЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; изя̀м се св., непрех. Разг. 1. За предмет, част от нещо и под. – повреждам се, изтривам се (обикн. по повърхността) от продължителна употреба, триене и под. Той пресметна, че мястото на имането е „Катърджик“. – Така е, аго, „Катърджик“ е на яра и се изеде, събори се... А. Страшимиров, ЕД, 103. Подметките ми са се изяли, трябва да сложа нови. Δ Гумата на автомобила се е изяла. Δ Зъбците на колелото се изяждат бързо.
2. С предл. οт. Силно се измъчвам, съсипвам се от някакво чувство (обикн. от яд, злоба, завист). – Всички турци гракнаха отгоре ти. Изядоха се от яд, че ги победихме. К. Петканов, X, 19. И понеже тази злоба беше безсилна, тя се обръщаше към себе си, изяждаше се от безсилие, топеше се от своя собствен огън. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 458. Борис Капитанов непрекъснато се изяждаше от ревност. Д. Калфов, Избр. разк., 103. Полезна работа, хубава екскурзия направихме. Разправихме на другарите, а те ще се изядат от завист. Г. Краев, АЗ, 27.
◊ Да идеш (отидеш) с деца на баня, да ти изядат сапуна. Разг. Шег. Употребява се, когато някой сам си е утежнил положението, като е взел със себе си някого, неподходящ за извършването на нещо, който, вместо да му помага, пречи му, прави пакости. Да ти изям ръцете. Диал. Пренебр. 1. Казва се на някого, който ходи с мръсни ръце. 2. Казва се на някого, който разваля нещо, вместо да го направи. Ела, вълчо (вълко), изяж ме. Разг. 1. Ела, зло, че ме унищожи (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастията). 2. Употребява се като предизвикателство към някого. Те просто излъчват женственост и сексапил дори когато се появяват някъде уж съвсем неглиже. Всичко при тях е пипнато така, че сякаш казват на мъжката половинка „Ела, вълчо, изяж ме“. Пенс., 2018, бр. 50 [еа]. Ела, хляб, да те изям. Диал. Ирон. Казва се на този, който нищо не работи и чака всичко наготово. И добрата съдба си има своите любимци, подбрани обаче предимно сред енергичните и предприемчивите. На дремещите просяци не падат жълтици в паничката, защото формулата на успеха не е „Ела, хляб, да те изям“. Пл, 2010, кн. 1–2 [еа]. Жив изяждам (ще изям) някого. Разг. Причинявам (ще причиня) много неприятности някому, съсипвам го (ще го съсипя), унищожавам го (ще го унищожа). – Оня човек, домакина, в затвора го вкараха, а мене жив щяха да ме изядат, че съм ги нарекъл разсипници, крадци... От дома ми ме прогониха... Ст. Даскалов, СЛ, 72. Почти мълком извървяха разстоянието до общежитието. Обитателките му вече се бяха прибрали и шумяха. – Дотук, Форе! Че вътре има една церберка надзирателка, жив те изяжда. Б. Болгар, Б, 22. Изяде ми сърцето; на сърце ме изяде. Диал. Уби ме, умори ме. Како що си спийел ненабожнийо чоек, беше го свило едно сърце, дал вик: „Оф, сърце, оф, сърце, умреф, сърце ме изеде“. Нар. прик., СбНУ XV, 112. Напих са вода студена, / та изпих змийка усойка, / та ма на сърце изеде. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 134. Изяждам / изям главата (главицата) на някого. Разг. 1. Убивам, премахвам някого. – Не зная дали еленът се е спасил, но Матейчо отиде. Нашите вълци му изядоха главата. Ей там под ония вековни буки е гробът му. А. Каралийчев, СР, 116. Ех тие улии (т.е. вулгии), бели навуща и черни върви, на колко невинни сиромаси са изели главите. Турците са си давали и душата за тях; и понякога убивали даже българина, само и само да му вземат улията и белите навуща. З. Стоянов, ЗБВ I, 37. 2. Причинявам голямо зло, нещастие на някого, ставам причина за неговото нещастие; съсипвам. – Това вечерно училище ще ти изяде главата, чу ли? Д. Димов, ЖМ, 5. – Ох, боже, за нищо ще ти изядат главицата душмани... В. Нешков, Н, 34. Изяждам / изям душата (душицата) на някого. Разг. 1. Убивам, унищожавам, погубвам някого. – Де остана тати, бай Дончо? – Изедоха му душата неверниците... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 12. 2. Причинявам голяма мъка, скръб, неприятност на някого, правя го нещастен. – Ако не беше онуй пусто лозе, нямаше да е тъй, ама то, то ми изяде душицата мене. Ст. Марков, ДБ, 214. – Чума да те измете от селото. Корен да не хване твоят род, задето ни изяде душицата. К. Петканов, ДЧ, 282. Изяждам / изям евангелието с корите. Разг. 1. Ще се постарая, ще положа всички усилия (да направя това, което се твърди в следващия текст). – Сеното от селската мера аз го пренасях... две коли в общината, две – у него... Това аз ще го докажа. Евангелието с корите ще изям, ама ще го докажа... Г. Караславов, СИ, 106. 2. Кълна се лъжливо, че нещо, което твърдя, е вярно, лъжа най-безочливо. Изяждам / изям калая; изяждам / изям <един> калай. Разг. Понасям строго мъмрене, нахокване; нахокват ме, скарват ми се. Жените се преместиха при мене, отдето можеше по-удобно да се наблюдава. За да не изям наново калай от мама, аз се изнесох на тротоара, като седнах на едно от ниските стълбчета. Ст. Чилингиров, ХНН, 128. – Днеска пак изядох калая – оплака се Малък Крушко на председателя Раденко. Б. Обретенов, С, 93. Изяждам / изям някои трици. Диал. Обикн. в бъд. Правя (ще направя) нещо, което не трябва, ще объркам нещо. Изяждам / изям попарата, която съм надробил. Разг. Изтърпявам, изживявам неприятните последствия от нещо, за което сам съм причина. Изяждам / изям с дрипите (парцалите) някого. Разг. Измъчвам някого, съсипвам го морално, обикн. без той да е виновен, а защото му завиждам или ми пречи на интересите. – Тази вечер чорбаджията беше също като побеснял – рече като на себе си Тончо. – Да му паднеш – с парцалите ще те изяде. Г. Караславов, СИ, 219. Изяждам / изям с кориците нещо. Разг. Усърдно, с голям интерес и внимание чета, прочитам книга. Докато дядо му спеше, той четеше книжки. Всякакви книжки. Изяждаше ги с кориците. Ст. Даскалов, ЗС, 8. Изяждам / изям с очи някого. Разг. 1. Гледам втренчено, напрегнато, внимателно някого. 2. Гледам влюбено, с желание някого. Всъщност аз я изядох с очи и тя се остави да бъде изядена. Д. Цончев, ЧС, 19. 3. Гледам неприязнено, враждебно някого. Георги Каракашев го изяждаше с очи. Нервно потропваше с крак и стискаше зад гърба си юмруци. И. Петров, МВ, 157. Изяждам / изям хака (кяра) на някого. Разг. 1. Несправедливо намалявам или отнемам, присвоявам възнаграждението на някого или това, което му се полага. – Когато се помина бати, аз показах крива сметка. Изядох хака на батьовите деца. Й. Йовков, ЖС, 147. – А тук нашата земя носи десятък, вергия носи. Кому, питам те? На тия, дето и брата си продават. Те изядоха хака на баща ми, те му взеха чифлиците! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 158. – Видя ли ги колко бяха? Хич на петима един да беше подхвърлил пара, пак колко нещо събирах. А ти: хайде, та хайде. Изяде ми кяра. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 162. 2. Несправедлив съм към някого, не оценявам качествата му. Бива го човека, не може да му се изяде хака, каквото залови – върви му. К. Константинов, СЧЗ, 142. Изяждам / изям хляба на някого. Разг. 1. Ставам причина някой да загуби работата си, да бъде уволнен, изпъден от работа. Само един се случи мълчалив и сериозен, една очиларка от Мюнхен. И тая очиларка ми изяде хляба. Уби той елена – най-красивото животно в развъдника. На заранта – вика ме директорът още в седем! Н. Хайтов, ДР, 202. – А бе карай да върви! Ще я наредим някак си... Има там едно куче, протосингелче, може да ми изяде хляба, ама после ще му мислим. П. Незнакомов, СП, 42. 2. Ставам причина някой да остане без средства за прехрана, като неволно или съзнателно не му давам възможност да работи, да упражнява занаята, професията си. Навярно и терзиите са се подсмивали и чудели на тая „ингилизка гяволия“ [шевната машина], която им е изяла хляба. Н. Хайтов, ШГ, 111. Шедеви ги гледал високомерно и както самият бай Димчо, така и файтонджиите със стиснато сърце почувствували, че тази европейска „дяволия“ ще ми изяде хляба. НТМ, 1962, кн. 3, 12. Изяждам / изям (ще изям) ушите на някого. Разг. Разорявам, съсипвам (ще разоря, ще съсипя) материално някого (обикн. защото много ям или харча). – Не крия – имах ратаи... Работят ми, а аз ги храня. Ушите ми изяждаха биля... Ц. Лачева, СА, 35. – У-ху! Три деца! Ще ти изядат ушите. Сега е модерно едно дете. Г. Мишев, ЕП, 71. Изяждам си / изям си главата. Разг. Сам ставам причина за собственото си нещастие, за гибелта си; погубвам се. – Една бродница имаше там на село, тя го изеде, вещицата, ама подир и тя си изеде главата я, и тя не хароса. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. – Е, всичко и на земеделците не ми е харесвало, но... Стамболийски затова си изяде главата. Кр. Григоров, Р, 114. Изяждам си / изям си късмета. Разг. Пропускам добър случай, шанс, лишавам се от нещо изгодно. – Е – казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, – не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? – Изяде си късмета – вика Перо. Д. Вълев, Ж, 58. Изяждам си / изям си хляба. Разг. Обикн. в бъд. и в мин. 1. Загубвам си работата, службата по своя вина. – Много критикуваш началството, ама може да си изядеш хляба. 2. Рядко. Загивам, умирам. Срещнел ли в гората гладен човек, да му дадял хляб. Защото гладният човек бил лошав човек, гладът на лошо подучвал. Ще се стискаш за един комат, ама ще си изядеш хляба за цял живот – и тъй понякога става... К. Георгиев, ВБ, 81. Изяла ме липсата. Жарг. Изчезнал съм, няма ме, не се завръщам. Върху смисъла на думата „стоя“ и „бягам“ се основава пословицата Бежанова майка не плаче, а Стоянова; от този род са: Липсата го изяла. Б. Ангелов, ЛС, 73. Изял съм си ума; изял съм си ума в гладното <време>. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум, не разсъждавам и не действам нормално. – Боже мили, господи, ти си си изял ума. И защо викаш като луд! – каза стрина Колювица. И. Петров, НЛ, 139. Изял съм си хляба. Разг. Обикн. за предмет – не ме бива вече, негоден съм за употреба, не мога вече да служа; остарял съм, извехтял съм. – Добрутрото е на младите, на булките, добър ден на тенкините и добър вечер на бабичките. – А че защо тъй, бре Иване? – Защото баба изяла си хляба. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 41. Нашият шофьор пипаше бързо, но трудно беше да се закърпи не само вътрешната гума, но да се закърпи по някакъв начин и външната гума, която вече беше си изяла хляба. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 130. Много хляб има да изям. Разг. Със следв. обст. изр. за време. Много време ще измине, докато стане нещо. – Доче, върви си, гледай работата и стига си ръбала полите на Куна. Много хляб има да изядеш, докато станеш колкото малкия ѝ пръст. К. Петканов, МЗК, 219. Не е луд, който изяжда (изяда) зелника. Разг. Ирон. Казва се за някого, който е получил някаква облага съвсем незаслужено. Не е луд този, който изяжда зелника! Защото точно толкова пари са гласували столичните общинари за „труда“, който в значителната си част – и за велоалеите, и за нови трасета по някои булеварди, ще си остане на книга. Строит., 2010, бр. 50, 23. За подобни случаи народът ни има поговорка – „Не е луд оня, който изяжда зелника, а оня, дето му го дава“. Възползвали са се русенци от вакуума във властта и си взели каквото им трябва от изоставено военно имущество. Утро, 2019, бр. 8782 [еа]. Не съм изял бащиното имане на някого. Диал. Не съм причинил никаква неприятност, вреда, загуба на някого. Няма да ми се изядат ръцете. Разг. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Нищо няма да ми стане, няма никак да пострадам (ако направя това, което се иска в съседните изречения). Обели и тези картофи, няма да ти се изядат ръцете. Няма да ми се изядат устата. Диал. Обикн. със следв. или предх. изр. със съюз ако, като или след пов. изр. Нищо няма да ми стане (ако кажа, попитам, отговоря нещо). Пениш се, не пениш, ще те изям, <пари (парички) съм дал>. Диал. Употребява се, когато някой е принуден да прави нещо, въпреки че му е неприятно, защото сам си го е искал. Пръстите си да (ще) изядеш. Разг. За изразяване на задоволство от много вкусно, добре приготвено ядене. – Като има хляб и сол, както и дребни бели камъчета, аз мога да направя от тях една гозба, та пръстите си да изядеш от сладина. Ран Босилек, Р, 79. – Хайде сега донеси гърнето и паницата. Сварил съм ти бобец – пръстите си да изядеш! А. Каралийчев, ТР, 11. Сякаш (като че) някой ти е изял бащиното имане; сякаш (като че) някой ти е изял имането. Диал. Обикн. за 2 и 3 л. и след главно изр. Употребява се, когато някой се сърди без сериозна причина. Сякаш че (като че, като да) съм изял <бащиното> имане някому; сякаш че (като че, като да) съм изял имането някому. Разг.; Сякаш че (като че, като да) съм изял стоката на баща (татко) му. Диал. Много съм неприятен, ненавистен някому, отнасят се към мен враждебно, неприязнено. Нали сме жени, всеки ни подбива. Сама не иде ни на нива да ходиш, ни на лозе. Хорската лошотия ми изпълни очите, като да съм изяла имането им! К. Петканов, X, 99. Гледа ме напреко, како коа су му изел стоката на татко му. Послов., СбНУ IХ, 192. Ще се изям отзад. Разг. Грубо. В съчет. с от яд или яд ме е, та. Много ме е яд. Дешка най-после удари гневно пестник върху пестник: – Е, яд ли ви е, че влизаме в кооперацията, яд ви е, та ще се изядете отзад! Ама ще влеземе, напук така, с все парцали ще влеземе. Ст. Даскалов, БМ, 21.