имо̀тен - единствено число, мъжки род, нечленувано имо̀тния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член имо̀тният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член имо̀тна - единствено число, женски род, нечленувано имо̀тната - единствено число, женски род, членувано имо̀тно - единствено число, среден род, нечленувано имо̀тното - единствено число, среден род, членувано имо̀тни - множествено число, нечленувано имо̀тните - множествено число, членувано
1 имотен - състоятелен - богат (за човек) - заможен - паралия (разг.)2 материален - имотен - имуществен
- 1. имотен
- - Като мишка в зимник, имотен
See more- - Като мишка в трици, имотен
ИМÒТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има, притежава много имот; заможен, богат. –