институ̀ция - единствено число, нечленувано институ̀цията - единствено число, членувано институ̀ции - множествено число, нечленувано институ̀циите - множествено число, членувано
ИНСТИТУ̀ЦИЯ
ж. Книж. 1. Обществен орган или социална единица, установени чрез юридически или морални норми. И виждаме как нашата столица е обсебила в ущърб на останала България културните мероприятия и институции. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 279. Той не можеше да се начуди въобще на тия умни и сериозни ръководители, заемащи отговорни постове в окръжните партийни и държавни институции. А. Гуляшки, ДМС, 78. – Става дума за системата, по която са били възлагани поръчките през различните епохи, и за отношението към изкуството на онези институции и лица, които са заплащали за тяхното изпълнение – казано накратко: за взаимоотношенията между художници и меценати. Хр. Ковачевски, СК, 31. Уставът предвижда и една върховна контролна институция, наречена комисия, която ще се излъчи от частните комитети и ще упражнява надзор върху работата на централния комитет. Ив. Унджиев, ВЛ, 262.See more2. Учреждение, което е представител на определен държавен или юридически ред. Аз доказвах, че „министерство“ е по-важна институция от „управление“, а горските твърдяха обратното. Хр. Пелитев, ХО, 108.
– От лат. institutio, -onis ‘разпореждане’ през нем. Institution. – Б. Димитров, Ясен I (превод), 1864.