интона̀ция - единствено число, нечленувано интона̀цията - единствено число, членувано интона̀ции - множествено число, нечленувано интона̀циите - множествено число, членувано
ИНТОНА̀ЦИЯ ж. 1. Начин на говорене, на произнасяне на думите и фразата, който зависи от изменението на гласа и звуковете по сила, дължина на паузите и др. и е характерен за националния език, често определян и от диалектни или индивидуални особености.
Хубав ли е нашият език? Той е гъвкав, преливен, ярък в звуковете си, разнообразен в интонациите си. Ив. Вазов, БП, 27–28. През ваканцията се занимавах с четене на глас, изучавах наизуст и т.н. Много ми е трудна руската интонация. Ст. Грудев, АБ, 28. На пръв поглед това бе един недостъпен човек, с твърда интонация в гласа, която пресичаше пътя на всякаква интимност. Черемухин, П, 18.See more2. Със съгл. опред. Начин на произнасяне при говорене, който обикн. изразява отношението на говорещия към това, за което говори, и към слушащия. – Значи, наумили сте си да бягате! – не утраях и заговорих с най-саркастичните интонации на моя бас. Др. Асенов, СВ, 50. – Да... Датата ще се помни – подчерта с особена интонация Олга. – Хеле пък... след този позив – забележи хапливо ковачът. Г. Караславов, ОХ IV, 170. Почувствувах, че действието остана някак недовършено и за да му дам какъв да е завършек, повторих с подражателна интонация последните думи на героинята. Ив. Димов, АИДЖ, 36. – А-а! При Каравелова? Хубаво – продума архангелът със заканителна интонация, – как ти е името? Ал. Константинов, Съч., 20. При устната реч емоционалният тон на говорещия се изразява в интонацията, мимиката, жестовете. Псих. X кл, 125. Иронична интонация.
3. Езикозн. Ритмично-мелодичната страна на речта, която зависи от повишението и понижението на тона при произнасянето на различни видове изречения (изявителни, въпросителни, възклицателни и заповедни). Думите в изречението се обединяват от една обща интонация, обикновено с понижение на гласа в края на изречението. Л. Андрейчин и др., БГ, 220. Всяко просто изречение вътре в сложното съставно изречение завършва с възходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276. Често срещаме и смесена интонация: възклицателно-подбудителна, възклицателно-въпросителна и пр. Л. Андрейчин и др., БГ, 221. Въпросителна интонация. Низходяща интонация.
4. Езикозн. Музикално ударение, особено характерно за речта в някои източни езици. – Китайският език се състои от едносрични думи, които се произнасят с четири различни интонации. Смисълът на всяка отделна дума зависи от интонацията. ОФ, 1950, бр. 1819. 4.
5. Литер. Ритмико-мелодическо построяване на речта в зависимост от облика на фразата, от емоционалното съдържание и от жанровите особености на литературното произведение, представляващо специален интерес за литературната теория и за изразителното четене. Така поетиката на Христо Смирненски със своите възторжени интонации намира дълбоко обяснение: думите са пречупени през индивидуалността на поета и са получили нов смисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 82. Тревогата на трудовите селяни расте. Това е изразено и чрез замяната на повествователната интонация с нова напрегната интонация и съответен ритъм в четвъртата строфа [на „Градушка“]. Лит. XI кл, 71.
6. Муз. Характерна особеност и същина на музиката, които се постигат чрез определени интервали, ладови, ритмични и метрични взаимоотношения между тоновете и определят нейното звучене и въздействие. Музиката на П. Владигеров е изградена с голямо професионално майсторство върху богатата интонация на нашата народна песен. Пеене VIII кл, 59. // Обикн. мн. Отделни части, тактове в музикално произведение, които имат свои особености в това отношение. Разбира се, имаше нещо испанско в това, което ѝ бях изсвирил. Но то беше толкова далечно и незабележимо. Би могъл да го открие в някои интонации само един добър специалист. П. Вежинов, Б, 21. Тревожна е първата тема, последвана от нови също така напрегнати теми и от една мелодия в хора, която носи бойката маршова интонация на масовата песен. НК, 1958, бр. 9, 2.
7. Муз. Качество на музикално изпълнение, на звучене на музиката по отношение на височината, чистотата, силата на тоновете при пеене или свирене на музикален инструмент без фиксирани тонове. Трябва сериозно да се поработи за чистотата в интонацията на дървената група и чувствително да се подобри звучността на медните, които са още доста груби и остри на места. ВН, 1958, бр. 2236, 4. Умората, проявила се при някои пиеси във втората част на концерта, не можа да помрачи приятното впечатление от чистотата на интонацията, от цялостния певчески ансамбъл. НК, 1970, бр. 52, 5.
– От фр. intonation през рус. интонация.