искромѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано искромѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член искромѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член искромѐтна - единствено число, женски род, нечленувано искромѐтната - единствено число, женски род, членувано искромѐтно - единствено число, среден род, нечленувано искромѐтното - единствено число, среден род, членувано искромѐтни - множествено число, нечленувано искромѐтните - множествено число, членувано
ИСКРОМЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни,
прил. Поет. 1. Който излъчва отблясъци, подобни на искри; искрист, искристоструен. Стопаните казват „сполай!“ на старата [година], благославят за добро и тежък плод новата и пият до дъно пълните стакани с червено искрометно вино. С. Северняк, ОНК, 150. За себе си Ганчев разказа много неща. Пленен от искрометните му очи и от красноречието му, Димо го слушате прехласнат. Г. Манов, КД, 134. Капят листи, плачат взори, / гасне образа дълбок, / но сърце си не разтвори / искрометния поток. К, 1926, бр. 80, 2.See more2. Прен. Който е ярко изразен, изключително блестящ. Неговата [на Рихтер] ослепителна и искрометна виртуозност не знае граници. НК, 1958, бр. 9, 5.