Основна форма: исполѝн - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

исполѝн - единствено число, нечленувано
исполѝна - единствено число, членувано - непълен член
исполѝнът - единствено число, членувано - пълен член
исполѝни - множествено число, нечленувано
исполѝните - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 великан (прен.) - исполин (прен.) - гигант (прен.) - колос (прен.; книж.) - титан (прен.)
2 великан (за човек) - исполин - гигант - планина - грамада - канара

Results: Antonyms in Infolex:

1 исполин - джудже
2 исполин - гном
3 исполин - джудже
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ИСПОЛЍН м. 1. Обикн. мн. В гръцката митология и библейските митове – баснословно огромни същества; гиганти, великани. Между филистимяните имаше йедин исполин на име Голиат, който беше страшно наоръжан. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 400. Те [падналите ангели] безсрамно прелъстили човеческите дъщери и ги направили свои жени. От това смешение произлезли исполините. ПСп, 1873, кн. 7–8, 79. Ерион бил исполин с три глави и стадата му са пазят от куче с три глави. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50. // Обикн. мн. В гръцката митология – синове на Уран и Гея, божества, победени от Зевс; титани. Между тях [божествата] главната богиня Гея произвела от себе си Урана и грамадните исполини, наречени титани и гиганти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 69. Той вървял намерки и достигнал до северозападния край на Африка, дето исполинът Атлас поддържа на плещите си небесния свод. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50. Обр. О, планини свещени, о, вий гори балкански, / вий стари исполини, вий зидове гигантски / под синий небосклон! / Към вас сега духът ми стремително се носи. Ив. Вазов, Съч. I, 73.

2. Разш. Висок едър човек, обикн. много силен. Главният търговски директор в Амстердам е направо огромен. Това е един исполин с оскъдна рижа коса, добродушно червено лице и обемист бирен корем. Б. Райнов, НН, 327. Голям Борован не знаеше кой е този истински командир и го зачака със страх. Той си го представяше като някакъв исполин, суров и силен. Д. Ангелов, ЖС, 186. Когато хората били много прости и не знаяли сичките части на Земята, тогава те обичали да вярват и да приказват, че въз еди-коя страна живели людие с по едно око, а пък въз еди-коялюдие едри, человеци исполини. Т. Икономов, ЧПГ, 100.

3. Прен. За велика, гениална личност в някаква област. Уви! Каква съдба! Великия тук дреме. / .. / Да бъдеш исполин, Атила, Анибал, / всемирен господари тук да си заспал! Ив. Вазов, ИГП (превод), 30. Верди е един от исполините на италианската опера.

See more