кадъ̀рност - единствено число, нечленувано кадърността̀ - единствено число, членувано
КАДЪ̀РНОСТ, -тта̀, (остар.) мн. -и, ж. 1. Само
ед. Разг. Качество на кадърен; способност. Накраде се хубаво някой кехая .., пусне на тоя, притисне оня и син му току станал еничарски ага, .. Ще рече, не кадърността, а само парите и приятелството подреждат хората в султановата земя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 458. — Аз не съм ли кадърен колко тях? — За кадърност — кадърен си. Т. Влайков, БСК I, 294. За да докажат [пишущите около „Мир“] кадърността на своето управление, наредили са там цял поменик от закони, .., едни от които са приложени, а други — забравени в архивите на министерството. Бълг., 1902, бр. 525, 2.See more2. Остар. Заложба, талант. Той се залови скоро на занаят, за който имаше и присърце, и кадърност. С. Бобчев, ЖФ (превод), 12. Той може да поучи тези, които прочитат негова живот, те ще са ползуват много от природните му кадърности. С. Бобчев, ЖФ (превод), З—4.