каѝш - единствено число, нечленувано каѝша - бройна форма каѝшът - единствено число, членувано - пълен член каѝши - множествено число, нечленувано каѝшите - множествено число, членувано
- 1. каиш
- - Опъвам каиша
See more- - Свивам/свия каиша
- - Стягам каиша
- - Тегля каиша
- - кайма
- - Направям/направя на кайма
- - Смилам/смеля на кайма
- - Смлатвам/смлатя на кайма
- - Ставам/стана на кайма
- - каймак
- - Обирам/обера каймака
- - Смъквам/смъкна каймака
- - как
- - Как да е
КАЍШ м. Разг. 1. Дълга, обикн. тясна ивица кожа, брезент, гума и др., която служи за връзване, хващане и др. На гърба си носеше нещо, което приличаше no-скоро на куфарче, отколкото на раница. Тоя товар бе прикрепен с каиши, тръбички и жици, които минаваха над и под раменете му и се събираха на гърдите в сложен възел. Ст. Волев, МС, 155. Тя [торбата] висеше на дълъг каиш през рамото му и придаваше на пътника несигурния вид на бродяга. Бр. Йосифова, БЧМ, 69. Трамваят пак тръгна назад. Те стоят прави, уловени за каишите. Ив. Вазов, Съч. XI, 75.
2. Бич. Цели двайсет дни изтезаваха Рената Ардити в околийското управление. Биха я с пясъчни торби, .., шибаха я с гумени каиши по петите. М. Грубешлиева, ПП, 181.
3. Колан от кожа. — Пак ли си помъкнал новите тиранти? Сто пъти ти вече казах само в празник да ги носиш, а в делник да опасваш батьовия си, вехтия каиш! Разсипници! Чудомир, Избр. пр, 12. Панталоните му от черна аба са подигнати нагоре и къси, запасани с каиш. Й. Йовков, Б, 162. Някога баща му бе горски и сега Киро бе облякъл кирливата му зелена куртка, бе препасал широк каиш на кръста си. Кр. Григоров, ОНУ, 97. На седлото на черния му кон, .., стърчаха дръжките на скъпи пищови, а калъчът му висеше на обкован каиш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 100. Дончо помогна на Ради да намести краката си в стремената, стегна каиша на самара. Ст. Мокрев, ЗИ, 63. Подкоремен каиш. Каиш на седло. Медицински каиш.
4. Бръснарски инструмент от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръсначите. Той [Бабулев] се разположи да се бръсне. Извади бръсначи, каиши, сапуни, пудри. Д. Талев, ПК, 602. Различават се два вида каиши: кожен с висящ брезентов каиш и кожен ръчен с дървена подложка. Г. Георгиев и др., ФПБ, 152.
5. Обикн. мн. Амуниция на впрегатен кон. Като дойде до кръчмата, той спря, откачи по един каиш на конете, сне им юздите и им даде стиска сено. Й. Йовков, ЖС, 67. Каруцата, потънала до пода, застана сред блатото, .., — бъди спокоен, — заговори Андрешко и се удари на работа около каишите. Елин Пелин, Съч. I, 49-50. Конят имаше на корема си рана от каишите. Ст. Мокрев, ЗИ, 81. Старият Бесараб остави дръжката, без да може да удари, и мълчаливо тръгна към конете — да разпряга. Ръцете му трепереха: те не можеха да разкопчат каишите. М. Кремен, СС, 123. Прегледа внимателно колата, опипа осите, ока, завъртя каишите около гърдите на конете, запрегна и тръгна. П. Михайлов, ПЗ, 125-126. Подшивам каишите. Δ Слагам каишите на конете, впрягам и тръгвам. // Стесн. Всеки един от теглещите ремъци на конската амуниция; щранга. // Стесн. Обикн. мн. Поводи от конска амуниция. Конят е можал да бъде хванат, само защото юздата се заплела в предните му нозе. — Як излезе каиша, — смееше се безгрижно развеселилият се дядо Давид. Й. Йовков, ПК, 211. В лявата си ръка той [дядо поп] държеше много спретнато каишите от юздата на коня, а в дясната въртеше един черкезки камшик. М. Георгиев, Избр. разк., 151-152. Подай ми каишите, след като се кача в каруцата.
6. Техн. Гъвкавата част на трансмисията, представляваща брезентова или гумена лента; ремък. Машината тежко въртеше голямото махово колело, плющеше широкият каиш върху него, дълъг и проточващ се в подземието на дъскорезницата. Кр. Велков, СБ, 42. Вършачката продължава да трака, каишът свисти и на лунното осветление се забелязва как се вдига облак прах. РД, 1950, бр. 217, 2. След три-четири години каишът на трансмисията закачил палтото му, метнал работника към тавана и го сплескал на пита. О. Василев, ЖБ, 144. Трансмисионен каиш.
◊ Каиш копаран. Диал. 1. Горска билка за лекуване на конски рани. 2. Ливадна трева звездан.
~ Затягам / затегна каиша. Разг. Вземам строги мерки. В Дебелец пречукали трима миналата нощ!... — Защо? .. — Ти като че падаш от небето... Властта затяга каиша след въстанието... К. Калчев, ПИЖ, 20. Затягам / затегна (стягам / стегна) <си> каиша. Разг. Отслабвам, слабея. — Какво става с тебе? Затегнал си каиша. Поне десет килограма си хвърлил. Δ Срещнах го. Стегнал си е каиша. Не можеш да го познаеш. Затягане (стягане) на каиша. 1. Разг. Строгост, дисциплина. — Разпуснал се е! Затягане на каиша трябва. Δ Ще започне да учи. Стягането на каиша ще го оправи. 2. Книж. Икономия. Политика на затягане на каиша. Като каиш. 1. В съчет. с жилав. Изключително, много жилав. Юрдекът бе домъкнал кокошката — престаряла кокоша бабичка, синкава, жилава като каиш, пролетно изпосталяла. П. Вежинов, НС, 230. 2. В съчет. с изпечен. Изключително стегнат, здрав човек. Гледаш го, на вид такъв един слабичък, прегърбен уж, а жилав, издръжлив и изпечен като каиш. П. Михайлов, ПЗ, 80. Опъвам (тегля) каиша. Разг. Извършвам най-трудната, най-тежката работа; мъча се. Няма я оная аванта вече. Свърши тя. Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. СбСт, 378-379. — Добре си услужвате вие, търговците! ... — произнесе той [подпоручикът] след малко. — Ние теглим каиша, а вие се побратимявате с гърците и печелите милиончета. Д. Димов, Т, 535. Стягам / стегна (свивам / свия) каиша. Разг. 1. Гладувам, не си дояждам, тъй като съм много беден. — Падне ли днеска нещо — ядем, не падне ли — стягаме каишите... Г. Караславов, СИ, 166. 2. Живея икономично, не харча много. Е, на някои повече стегнаха каиша, ала какво да се прави, такива са времената — покрай сухото гори и суровото... К. Калчев, СТ, 10.
— От тур. kayiş.