кайма̀к - единствено число, нечленувано кайма̀ка - бройна форма кайма̀кът - единствено число, членувано - пълен член кайма̀ци - множествено число, нечленувано кайма̀ците - множествено число, членувано
КАЙМА̀К, мн. -ци, м. 1. Гъста маслена корица на сварено прясно или на кисело мляко.
В една дълбока паница имаше кисело мляко, гъсто, с дебел каймак. Д. Спространов, ОП, 126. Два големи, бели котла бяха пълни с прясно биволско мляко и три — с подквасено, на което се жълтееше един пръст дебел каймак. Ц. Гинчев, ГК, 152. Баронът сръбна от чашата си и направи гримаса: млякото не беше прецедено от каймака. Д. Димов, Т, 152. — Ама много съм гладен. Бих изпил цяла чаша мляко дори с кай маци — пак повтори момчето. Ив. Остриков, ОП, 42.See more2. Тази маслена корица, отделяна като продукт от по-големи количества прясно, обикн. гъсто мляко; сметана. Донесоха току-що извадена от пещта зачервена кавърма: точено от един-два листа, поляно с много каймак. Й. Йовков, ПГ, 173. Тя [Селемие] донесе: печени гълъби, варени на разсол кокошки, пражени в каймак пресни яйца. Ц. Гинчев, ГК, 32-33. Сладкарничката беше стара, .. Някога тука идваха спокойни, бавни люде, ядяха виенски кифли с мляко, каймаци, големи вкусни пасти и мирно си отиваха. П. Вежинов, ДВ, 160. Келнерът се отдалечи и донесе в една каничка пресен каймак. Н. Каралиева, Н, 12. — У тях винаги има в изобилие хубаво бяло брашно, каймаци — овчи, кравешки, биволски, — сирене, чисто масло с тенекии и кюпове. СбАСЕП, 324. // Гъст горен слой на сварено, но непрекипяло кафе. Вели с една ръка стискаше дръжката на джезвето, с едно око мяркаше да не изври каймакът. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 87. — Анке — рече Бояджията, — направи ни по едно кафе. Ама както те е учила майка ти: горчиво и да има пръст каймак! Ст. Дичев, ЗС I, 272. Тя се наведе към госта и му поднесе кафе. Гостът пое чашката и се загледа в тънкия каймак. Г. Караславов, ОХ III, 355. Такива мисли и въпроси, .., минаваха Кънчу през ума .. от тях залисан, той не догледа, ами остави та изкипя каймака на кафето. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 5, 381. // Гъст горен слой на гозба или някаква друга течност и под. — Риба, или каква да е гозба, .., щом кипне и ѝ се излее каймакът, тя вече не е със сладостта си: сега му е мурафетът — да я уварим да не изкипи. Ц. Гинчев, ГК, 69, ● Обр. Връх на нечистотите, то е реката Чикаго, която минува посред града: на повърхността на водата се образувал един тлъст, вонещ, сив каймак, да ти се превърне стомахът, като го погледнеш. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52.
3. Тази част от виното, която е над джибрите. Девет дъщерки да имам, / една на Гьорги не давам. / На вино пие каймака, / а на ракия първака. Нар. пес., СбВСтТ, 649.
4. Прен. Най-добрата, представителната част на нещо. Умря Беднотията, а името му остана и изтика той всички чорбаджии, изтика и него, Чибура, дето се смяташе за каймака на селото. Г. Караславов, Избр. съч. II, 393. Тогаз ний са приготвихме да намерим стихотворенията му [на Франгя] в апогея на поетическото творчество, каймака на българската народна поезия. Ч, 1875, кн. 11, 517.
5. Като прил. неизм. Нар.-поет. Само в съчет. със женско лично име. Който е бял с хубава нежна гладка кожа. Либили се, гледали се / каймак Дуда, сирак Исуф. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 280. Събрали са, набрали са / сете моми, мамо, по ломското, / каймак Пена най-напреди, / на по нея, мамо, шекер Петра. Нар. пес., СбВСтТ, 775.
◊ Обирам / обера каймака от (на) нещо. Разг.; Смъквам / смъкна каймака. Диал. Вземам най-хубавата, най-добрата част, печалбата на, от нещо. „Ти пиши на приятеля си да побърза, че да не ни изпревари друг някой и да обере каймака!“ СбАСЕП, 315. Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака — стига ми! Ал. Константинов, Съч., 213.
— Typ. kaymak.