ка̀л - единствено число, нечленувано калта̀ - единствено число, членувано
- 1. кал
- - Ближа калта от подметките
See more- - Вдигам/вдигна от калта
- - Давам си/дам си <и> калта под (изпод) ноктите
- - Изваждам/извадя от (из) калта
- - Изваждам си/извадя си магаренцето от калта
- - Издавам си/издам си <и> калта под (изпод) ноктите
- - Измъквам/измъкна от калта
- - Изобразил се в калта
- - И калта под ноктите му
- - Като жаба в кал<та>
- - Колкото (като) свиня от кал
- - Лижа калта от подметките
- - Лягам/легна в калта
- - Навирам/навра в калта
- - Натъпквам/натъпча в калта
- - Не оставям/оставя и калта под (изпод) ноктите
- - Не си зарязвам магарето в калта
- - Не си оставям колата в калта
- - Не си оставям магарето в калта
- - Не си оставям чепика в калта
- - Не си оставям чехъла в калта
- - Не хвърлям/хвърля камък в рядка кал
- - Обливам/облея с кал
- - Падам/падна в калта
- - Правя кал
- - Пренеси кал, камъни, па легни спи
- - Стъпквам/стъпча в калта
- - Хзърлям/хвърля кал
- - Хвърлям кал върху лицето
- - Вземам/взема и калта под ноктите на някого
КАЛ, калта̀, мн. няма, ж. и (диал.) кал, калъ̀т, кала̀, мн. ка̀ловѐ и ка̀лища, м. 1. Пръст, размекната или размита с вода. Нерадостният есенен пейзаж на селото му се видя грозен като никога. Облачно небе, намръщено и схлупено над кръгозора, и кал. Ужасна, гъста, черна, лепкава, непроходима селска кал. Елин Пелин, Съч. I, 136. Всяка пролет той докарваше нова [пръст], ала кокошките я пръсваха по двора, та завалеше ли дъжд, не можеше да се изгази калта. Кр. Григоров, Н, 118-119. Снегът беше мек, нетраен, а накрай се превърна в дъжд. Потекоха води, разкаля се; .. Умореният кон едва газеше през коловете и мрака. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Когато реката се дръпва в бреговете си, тя оставя подире си влажен кал, който наторява земята и я прави необикновено плодородна. Н. Михайловски, РВИ (превод), 26-27. Из селския двор от кал се непостъпва, а вън от двора още по-лошо, кал до колене. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 38. Не фърляй камък в рядка кал, ще та опръска. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 314.
2. Смес от глина, пръст или слама и вода, която се използва като мазилка или за правене на тухли. На другия ден отрано закипя работа около къщурките. Едни месеха кал от глина и плява, а трети зидаруваха. К. Петканов, ЗлЗ, 79. Той видя как Тошка подскачаше в лепкавата кал, спря се, загледа я учуден, замаян и тръгна бързо към тях. — Рекохме да омесим малко кал, та да замажем стената откъм Малтрифонови — посрещна го гузно старата. Г. Караславов, Тат., 214. Надигна се на пръсти и погледна към тая нова къща. Не бе довършена. Беше от ония прости селски хижи, които вместо от кирпич се градяха с долма плет — обикновен плет, измазан с кал и слама, а след това варосан. В. Геновска, СГ, 447. // Мазилка от такава смес. Новият владетел на къщата има милост и построи до зида и едно тясно продълговато кафене с една врата и едно прозорче, със стени измазани само с черна кал. Ив. Вазов, Съч. VI, 152. Балчев разби чашата си в стената, варта се изкърти и отдолу се показа сивата мазилка от кал. Ем. Станев, ИК III, 247.
3. Само ед. Прен. Безнравственост, низост. Той пак си спомни какъв здрав и цветущ го видя тука преди четири години и какъв сега го вижда. Столичната кал беше погълнала в дълбините си и тая младост. Ив. Вазов, Съч. XXV, 58. — Не се свеня да изповядам греха си .. Обичах чисто, искрено... А се озовах в калта, измамена, оскърбена, смазана от срам. Й. Йовков, ОЧ, 166. // Безнравствени, низки, подли, нечестни думи и дела. — Не мога да гледам нашите вестници. Кал, лъжи и глупости само в тях. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 117. Поетически вярно Смирненски рисува зимната картина, чрез която символично загатва за калта в живота, за мизерията, подлостта и мръсотията в този свят. Лит. XI кл, 176.
4. Простонар. Утайка от нещо (Н. Геров, РБЯ II). На дъното на бутилката с вино се беше утаила кал.
◊ Винена кал. Утайка, която се получава като остатъчен продукт при преработката на плодови изделия в промишлеността. От хранително-вкусовата промишленост също отпадат редица продукти, които могат да се използуват в химическите производства. Такива продукти са винената кал, пектиновите отпадъци. ВН, 1960, бр. 2687, 2. Лечебна кал. Мед. Тиня с богато минерално-органично съдържание, която има лековити свойства и се използва при лечението на някои костно-съдови заболявания. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2. Поморийска лечебна кал. Мед. Тиня, богата на сероводород и водорасли, която се извлича от Поморийското езеро и се използва при лечението на някои костно-съдови и други заболявания. Сатурачна кал. Спец. Отпадък, който се получава при филтрирането на сокове в захарната промишленост. Сатурачната кал съдържа голям процент калций, азот и фосфор. По съдържанието си на азот тя с нищо не отстъпва на оборския тор. ОФ, 1950, бр. 1714, 2. Ушна кал. Жълта, подобна на восък секреция, която се отделя от жлези в ухото.
> Ближа (лижа) калта от подметките