калъ̀п - единствено число, нечленувано калъ̀па - бройна форма калъ̀път - единствено число, членувано - пълен член калъ̀пи - множествено число, нечленувано калъ̀пите - множествено число, членувано
- 1. калъп
- - Като (сякаш) от калъп изваден
See more- - Като (сякаш) от калъп излязъл
- - Не ми иде на калъпа
- - От един калъп
- - От калъпа
- - По <един> калъп
- - По някакъв калъп
- - Уйдисвам/уйдисам на калъпа
КАЛЪ̀П м. 1. Приспособление за отливане на еднакво оформени предмети; шаблон. Щом омекнеше калта и можеше да се меси, трупахме я с лопати на по-висока купчина, да не съхне от слънцето, и я оставяхме да кабардиса . . Сетне вземахме калъпите, пълнехме ги и простирахме тухлите по изметената земя. Кр. Григоров, ОНУ, 58. В тиганчето се топеше оловото, от което ги лееха [куршумите] в калъпа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 19. Калъп, у който ся леят метали, не бива пълен, кога изстине стопеното. Й. Груев, Φ (превод), 93. Подир това сапуна изливат в калъп тенекиен или от дебела книга и го оставят да изстине. Лет., 1876, 109. ● Обр. За жалост, .. той [Козлов] е загрозил неподражаемите си перли, като ги е задушил в калъпа на изкуствения стих и ги е заразил с безобразни ритми. Ив. Вазов, Съч. XIII, 71.
2. Разш. Един от еднообразните предмети, получен при производството му с такова приспособление. Едвам сварваме да си вземем по кривач сол и калъп сапун, та да се оперем. Й. Йовков, ЖС, 11. — Йопери ми, бре джайнем, чеврицана. / — Сапун немам, сапун немам. / — Твойне са ръке два калъпе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 42.
3. Дървено, металическо или пластмасово приспособление за изработване и обтягане на обувки, шапки и под. Особено много ми се удаваше коването на токовете. Аз и не слагах обувката на калъп: къде у нас такива изтънчени калъпи! Ст. Чилингиров, ХНН, 154. Ботушарят зима мярка на ногата. Той според мярката приготвова и дървен калъп. Д. Манчев, БЕ II, 58. Кажете, моля Ви, на Тодоракия да даде да направят по-cкopo калъпа, за да ся правят тенекии за шапките на стражарите споряд изображението, дето му съм дал. АНГ I, 165.
4. Остар. и диал. Гранка вълна или лен, навлачени за предене; пасмо. Най-сетне събира изтеглената с двете ръце вълна на едно място и: — Видиш ли какъв хубав и мек калъп стана от твойта купичка? Т. Влайков, Пр I, 162.
5. Прен. Остар. Образец. Те си гледаха прехраната, нашите бащи, и отгледваха чеда, като ги приготвяха за живот, подобен на техния, и им даваха простор за движение според калъпа на тогавашния живот и оmношения. П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (1), 186. И така той [Симеон], както и баща му, не премести архиепископския престол при себе, в Преслав; ..; той, което е главното, не взе мерки да нареди черковната йерархия по един калъп и да я укрепи със строга дисциплина. Св. Миларов, Н, 1882, 233
◊ Като (сякаш) от калъп изваден (излязъл). Разг. Много спретнат, с хубави, чисти и добре изгладени дрехи. Не ми иде на калъпа. Диал. Не е по волята ми, не е според желанието ми. От един калъп с някого. Разг. Неодобр. Съвсем еднакъв с някого, един и същ (употребява се при сравняване на хора еднакви обикн. по недостатъците си). От калъпа на някого. Разг. Неодобр. Подобен на някого (употребява се при сравняване на хора, близки по недостатъците си). По <един> някакъв калъп. Разг. Неодобр. Съвсем еднакво, съвсем по един начин; стереотипно. — Защо пък да живеят .. по калъп? Не бива. Та нали дребните неща правят живота сладък или горчив. Н. Каралиева, Н, 167. Г-нов и днес продължава, .., да съчинява своите родопски песни пак, по същия калъп. Ив. Вазов, Съч. XVI, 78-79.
— От араб. през тур. kalip, kalup. — Друга (диал.) форма калу̀п.