ка̀рма - единствено число, нечленувано ка̀рмата - единствено число, членувано ка̀рми - множествено число, нечленувано ка̀рмите - множествено число, членувано
КА̀РМА1 ж. Книж. Будистко учение, според което съобразно с делата си след смъртта грешниците се прераждат, а праведните отиват във вечното небитие. Като използувал разпространените по това време анимистични възгледи, брахманизмът проповядвал, че след смъртта душата преминава в друго тяло според закона на кармата (възмездието). ВН, 1960, бр. 2724, 4. // Съдба. — Нещастни хора сме ние, хората с къдрави коси!... Владко все още недоумява. — Кармата на къдрокосите е такава!... К. Константинов, СЧЗ, 27.
— Санскрит.
КА̀РМА2 ж. Диал. Купчина дърва; камара. „Ене [ето] ти секира, — му рекол чорбаджията, — и ене една карма, изсечи и да ти плата.“ Нар. прик., СбНУ XIX, 74. Тога ждребето му рекло: „удри им на сите по една трещница, кя станет мрамор, и нареди ена карма во дворот.“ Нар. прик., СбНУ XI, 149.
*ка̀рма Сила, произтичаща от действията, постъпките на един човек, която според хиндуизма и будизма определя съдбата му в следващото му прераждане. Той вярва в кармата. Каквото е писано на човек - става. 24 ч/2000/190. Според Линда Гудман лошата карма може да се превъзмогне със смирение и въздържане от отмъщение и отвръщане на злото със зло.