кипя̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време кипѝш - второ лице, единствено число, сегашно време кипѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение кипѝм - първо лице, множествено число, сегашно време кипѝте - второ лице, множествено число, сегашно време кипя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време кипя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време кипя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време кипя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време кипя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време кипѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време кипѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение кипя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кипя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие кипя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие кипя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кипя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие кипя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие кипя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие кипя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие кипя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие кипѐйки - деепричастие кипя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие кипѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие кипѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие кипя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие кипя̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие кипя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие кипя̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие кипѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие кипѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
- 1. кипя
- - Вря и кипя
See more- - Кръвта ми кипи
- - На дъното врял и кипял
КИПЯ̀, -ѝш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. кипя̀л, -а, -о, мн. кипѐли, несв., непрех. 1. За течност — движа се с клокочене, клокоча, пеня се от образуващите се при нагряване до определена температура мехурчета пара; вря. При варенето бульонът не трябва да кипи силно. Н. Сотиров, СК, 88. И те сами насам / в миг претърчаха, кой с каквото бе в ръката, / там и оставили огньове край реката — / и в менците над тях чорбата да кипи. П. П. Славейков, КП ч. III, 74. Сред кухнята в дясно пламтеше камина / огромна, там гозби кипяха и пара / димеше и пръскаше дъх ароматен / наоколо. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 20. // Имам свойство да извършвам това действие при определена температура на нагряване. — Вероятно учили сте в училище, че температурата на кипене на водата зависи от околното налягане. Например при обикновени условия, .., водата кипи при сто градуса. К. Кузов, ПВС, 113. Течността кипи при онази температура, при която налягането на наситената пара става равно на външното налягане. Физ. X кл, 1951, 82. Измежду всички елементи въглеродът се топи, а също така и кипи при най-високи температури. Хим. VII кл, 1950, 70.See more2. За мая, тесто — увеличавам обема си, бухвам и преливам. Милойко си отиде тихо и ние се запретнахме да замесваме тестото, щото маята бе шупнала и кипеше. Й. Радичков, ББ, 74.
3. Разг. За гроздов сок, сладко вино — ферментирам; вря. Топола растеше и цъфтеше под ръката на бога, като китка. Хамбарите пукаха препълнени с жито, в зимниците виното кипеше, в оборите добитъкът преживяше на почивка. К. Петканов, X, 55. В каците под навеса кипеше гроздовата каша. Г. Мишев, ЕП, 99. В зимниците на хлад кипи ширата, / във бъчвите утихва бавно тя. Т. Харманджиев, П, 41.
4. За море, река и под. — силно се вълнувам, като се пеня и издавам силен шум; бушувам, вря. Долу [в дъното на водопада] — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми, като че потръсва цялата околност. Ал. Константинов, БПр 1893, кн. 3, 56. Зад нас вече езерото кипеше и беснееше. Целият хоризонт се замрачи и въздухът стенеше жално от първите писъци на бурята. Ив. Вазов, Съч. XVI, 182. Само бързеите шумяха, бълболеха и кипяха, разбити на снежнобяла пяна в малките въртопи. Ем. Коралов, ДП, 59. Четири изстрела изтрещяват разбъркано. Локвата отново започва да кипи, отново се разпляскват крила, отново крякат нашите мамци. Ем. Станев, ЯГ, 66. Зелените пламъци танцуваха пред очите им, рибата се мяташе, водата кипеше под силните удари на опашките им. П. Вежинов, ДБ, 223. ● Обр. Земята кипеше от викове и от кънтеж на копитата. Й. Вълчев, СКН, 74. Камъните под нозете му кипяха и той [пророкът] тръгна, за да избегне пропастите, които ту го поемаха, ту го изхвърляха нагоре. Елин Пелин, Съч. IV, 76.
5. Прен. За чувства, силни преживявания, страсти и под. — развивам се, проявявам се с много голяма сила, бурно; бушувам, бликам, вря. Ние сме дълбоко уверени, че този позор [убийството на Алеко Константинов] няма да бъде изтрит с нищо, че всеобщото възмущение ще кипи в гърдите. Г. Киров, Избр. пр I, 42. Надигна се у него гняв към съветниците му, които винаги представяха положението в своя полза. Те бяха уверявали княза, че народът одобрява постъпката му, а ето, че из цялата страна кипеше недоволство. В. Геновска, СГ, 118. Като подземен тътнеж кипеше гневът на народа и избухваше ту тук, ту там като вулкан. М. Марчевски, П, 6. Главата му бе пълна с отчаяни мисли, в душата му кипеше мъка и злоба. Ако тая мома бе любовница на учителя, защо го причакваше привечер край дома си? Ем. Станев, ИК I и II, 19-20. И ярост отровна кипи му в гърдите / за толкоз нещастия, надежди разбити, / за толкова жъртви, и вяра, и труд, / отишле на вятър под натиска лют! Ив. Вазов, Съч. I, 175. В сърцето ми кипи сега тревога, / че още както трябва не горя. М. Недялков, Л, 36.
6. Прен. С предл. οт и с отвл. същ. за чувства. Обзет съм от някакво много силно чувство, означено със съществителното. Иван кипеше от яд. Той искаше да причака някоя вечер Матрака и да му свети маслото. Г. Караславов, Тат., 187. Явно е, тати кипи от сдържана злоба към младия си съеснаф. Той недоумява, как може да се намери човек, който да дигне ръка срещу вековните светини на българския народ — вярата и съгласието. Ст. Чилингиров, ХНН, 144. Илийко кипеше от възмущение и тъй си стискаше зъбите, че чак кръв усети по устните си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 130. Андрей вътрешно кипеше от негодувание, но отвърна сдържано: — Това не зависи от нас, а от Вела. Тя иска ли? П. Славински, ПЗ, 279. // Самост. Изпитвам силно възмущение, яд, гняв; гневя се, възмущавам се, горещя се. — Какво ще правя аз, след толкова години, при баща ми? Ти чуваш ли се какво говориш? — кипеше болярката, но все още намираше сили да се въздържа. Н. Хайтов, Л, 129. Той сигурно кипеше вътрешно, но умееше да се владее. М. Марчевски, ТС, 65. Вратата на хола се отваря и влиза разярен готвачът Снежко. Той размахва дълга дървена лъжица. — А бе, аз колко пъти ще ви викам? — кипи готвачът и почва да ни налага с лъжицата. П. Незнакомов, МА, 40.
7. Прен. За живот, борба, дейност — протичам много оживено бурно, намирам се в разгара си. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, .., поразителна с изненади, невероятна, както е и вида на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 5. Няколко дни по-късно, през най-големите горещини, при Смол, край Вардара, кипеше страшна битка. Й. Йовков, Разк. III, 26. В ковачницата кипеше неспирен, усилен труд. Д. Спространов, С, 256. В новата къща кипяха трескави приготовления, работа имаше много, а времето не чакаше. А. Гуляшки, ДМС, 61.
8. Прен. За град, улица и под. — изпълнен съм с движение, дейност, изключително много съм оживен. Румънската столица кипеше от трескава деятелност. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 82. А Париж кипеше! Актьори, певци, художници, музиканти от цял свят! Ив. Димов, АИДЖ, 62. В ранно утро градът вече кипеше: от ковачниците излизаше дим и звънтяха чукове. Й. Вълчев, СКН, 79.
◊ Вря и кипя. Разг. 1. Имам голям опит в нещо, много добре зная, познавам нещо, защото дълго съм се занимавал с него. Доню Караманов имаше петнадесетгодишен полицейски стаж и както се казва, беше врял и кипял в тия работи. М. Марчевски, МП, 55. Никодимов раздаваше картите и по начина, по който правеше това, си личеше, че е врял и кипял в тази дейност. П. Незнакомов, ТС, 59. 2. Работя усилено, намирам се в разгара на нещо. — Човек трябва да ври и кипи в работата си. М. Марчевски, П, 171. Следяха я [Мара] като кучета, .., често тя биваше нелегална, но и тогава не преставаше да ври и кипи в борбата. ВН, 1960, 2656, 2. 3. За борба, въстание, състезание и под. — усилено се проявявам, в разгара си съм. — Е, ще ви се на стари години и да се разделим, ама на! Как не ви е срам бе! Че когато вреше и кипеше — обърна се тя зло към мъжа си, — оня се ширеше с пагоните по София, а ти изтегли всичко. Ст. Даскалов, СЛ, 159. Нашите армейски футболисти хвърлиха в борбата всичките си сили, .. упражниха страшен и непрекъснат натиск, а пред шведската врата така вреше и кипеше, че всеки миг се очакваше решаващият гол. ВН, 1960, бр. 2866. 3. 4. Силно се ядосвам, разгневявам за нещо. По всичко си личеше, че Надя вреше и кипеше вътрешно. М. Марчевски, ТС, 72.