Основна форма: кирлѝв - Прилагателно

Форми:

кирлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
кирлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
кирлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
кирлѝва - единствено число, женски род, нечленувано
кирлѝвата - единствено число, женски род, членувано
кирлѝво - единствено число, среден род, нечленувано
кирлѝвото - единствено число, среден род, членувано
кирлѝви - множествено число, нечленувано
кирлѝвите - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 замърсен - зацапан - измърсен - изцапан - нацапан - оцапан - мръсен - нечист - мърляв (разг.) - измърлян (разг.) - омърлян (разг.) - изплескан (разг.) - оплескан (разг.) - замацан (разг.) - измацан (разг.) - омацан (разг.) - изпомацан (разг.) - изклепан (разг.) - наклепан (разг.) - оклепан (разг.) - кирлив (разг.)

Results: Phraseologisms in Infolex:


1. кирлив
- Изваждам/извадя <на пазара> кирливите ризи
- Изкарвам/изкарам кирливите ризи
- Изнасям/изнеса <на пазара> кирливите ризи
- Изхвърлям/изхвърля като кирлив фес
- Кирливите ризи
See more

Results: Dictionary of Bulgarian Language

КИРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за дрехи, бельо — който има кир; мръсен, нечист.

Една грозна и кирлива риза, с яка мазна като баница, се закопчаваше около дебелата му червена шия. Елин Пелин, Съч. I, 56. Около врата се показваше мазна кирлива яка от униформена куртка. В. Нешков, Н, 35. — Я вземи тия кирливи дрехи и иди ей там, в реката, да ги препереш. Л. Стоянов, X, 88. Набра в кирливата си фуражка сини и бели теменуги. Т. Харманджиев, КЕД, 16. Пандов също се усмихна, .. и тръгна към маневрените стрелочници, които подсвиркваха тъничко, но пронизително и размахваха кирливите си флагчета. М. Марчевски, П, 185. ● За изразяване на пренебрежително отношение към някого или нещо. Той закара козите в края на селото при пастира, кирлив и впиянчен циганин. Д. Вълев, Ж, 5. Те си мислят, .., че като ни подхвърлят по някой кирлив гологан, ние ще ахнем, ще се размекнем и ще гласуваме за тях. Г. Караславов, ОХ III, 150.

Изваждам / извадя (изкарвам / изкарам, изнасям / изнеса) на пазара кирливите ризи на някого. Разг. Показвам открито, пред всички, нечестните или лошите дела, постъпки на някого; разобличавам. За противниците ще казват, че те са лоши, .., ще им извадят всички кирливи ризи и ще им изредят и що било, и що не било. Т. Влайков, Съч. III, 97. Колкото за нас, ако имаме нещо в пасив, време има; сега „Св. Дума“ излиза веднаж на ден, по-нататък може да почне по два пъти на ден да излиза и да ни изкара кирливите ризи на пазара. Пряп., 1903, бр. 78, 4. — Ще ти изнеса всички кирливи ризи, да не се правиш на светица. Да знаят нашите управници що за стока си. Кр. Григоров, ПЧ, 121. Измивам си / измия си кирливите ръце; измивам си / измия си ръцете с някого. Разг. Прехвърлям върху другиго отговорността за нещо, оправдавам се с някого — Какъв е тоя навик у всички ви да си измивате кирливите ръце с околийския комитет? А. Гуляшки, ЗР, 306. Кирливите ризи на някого показвам (разкривам, откривам). Разг. Нечестните, мръсните, долните дела и постъпки на някого показвам (разкривам). — Да, ти си най-нещастният от нещастните, .. добави внезапно ясновидецът, .. — За всичко туй си виновен ти сам .. Лицето ми пламна от срам. Кой дявол ме караше да идвам тук и да показвам кирливите си ризи пред тоя човек. Св. Минков, Избр. пр, 136-137. Кирливите ризи на някого излизат наяве. Разг. Нечестните, мръсните, долните постъпки на някого стават известни на всички. Не бива да се вярва на някои войници, .., защото едни от страх не смеят да обрисуват неговия истински предателски лик, а други, които също минават сега за големи герои, не смеят да отварят дума за това, защото и техните кирливи ризи ще излязат наяве. В. Нешков, Н, 350. Пера кирливите ризи на някого. Разг. Изтърпявам, понасям лошите последствия на нещо, извършено от другиго; бивам смъмрен, нахокан строго за чужда вина, простъпка. Все повече и повече налягаха на това, дето той се е продал на Прангата, дето се е съгласил да пере неговите кирливи ризи, дето му е станал послушно оръдие. Т. Влайков, Съч. III, 253-254.

See more