клевѐтник - единствено число, нечленувано клевѐтника - единствено число, членувано - непълен член клевѐтникът - единствено число, членувано - пълен член клевѐтници - множествено число, нечленувано клевѐтниците - множествено число, членувано
КЛЕВЀТНИК, мн. -ци, м. Човек, който клевети някого.
Розов мразеше анонимните доноси, на много от тях той направо не обръщаше внимание, защото знаеше, че зад всяко анонимно донесение се крие подлец или клеветник. В, Нешков, Η, 231. — Но из града се носи мълва, царице, че Войсил не е умрял от своя смърт, а бил отровен по твоя заповед, като бил в палата снощи. — Лъжци! Клеветници! Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. Който приписва някому неща, които го излагат на публично презрение, .., па ся докаже, че тий приписвания са клевети, то клеветникът ся осъжда на същото наказание, с което щеше да ся накаже този, който би извършил делото, за което ся клевети. Ф. Перец и др., НЗ, 57. Той [дяволът] зима страната на клеветника и, като бутва назад змията, казва: .. „Ти си опасна и жилото ти е смъртоносно, но само отблизо; и ти хапеш без вина, но можеш ли да хапеш от толкова далеч, както клеветникът? От неговий език не те запазват ни планините, ни моретата.“ Христом. ВВ I, 59.See more