клю̀ка - единствено число, нечленувано клю̀ката - единствено число, членувано клю̀ки - множествено число, нечленувано клю̀ките - множествено число, членувано
- 1. клюка
- - Развързвам/развържа торбата с клюките
КЛЮ̀КА ж. Думи, приказки по адрес на някого, които обикн. го злепоставят, компрометират; сплетня. — Божура ходеше из цяло село, знаеше всички клюки, всички сплетни, знаеше какво говорят за Ганаила, за кого я тъкмят. Й. Йовков, СЛ, 62. Клюката почна да обхожда къщата. Най-напред главите се събираха, чуваше се учудено възклицание. После следваха подробности, неясни възпоменания, тълкуваха се случки. П. Вежинов, ДВ, 22. Всред клюките, които постоянно жужеха като заблудени оси зад кулисите на театъра и чиито прицели бяха обикновено любовните приключения и разводите на известните певци .., новината за пенсионирането на десетина души от хора и оркестъра не направи особено впечатление никому. Л. Дилов, ПБД, 5. Докато почиваха на пладне, жените от градинарската бригада си споделяха махленските клюки. Съобщаваха каквото бяха успели да чуят. Ст. Марков, ДБ, 218.
— Друга (диал.) форма: к ю̀ к а.