колеблѝво -
КОЛЕБЛЍВО.
Нареч. от колеблив; нерешително, неуверено. Руменов колебливо се спря в сянката под близката стреха. През няколко улици беше неговият дом и домашните му съвсем не подозираха, че той сега беше толкова близо до тях. X. Русев, ПС, 144. Отново някой почука на вратата, но този път плахо и колебливо. А. Гуляшки, МТС, 100. Тя отвърна на въпроса му неуверено, колебливо. А. Гуляшки, Л, 432. Беше уморена, замислена, в лошо настроение и стъпваше някак колебливо, като че се двоумеше дали да се изкачи догоре. Ем. Манов, ДСР, 12.See more