коректѝв - единствено число, нечленувано * коректѝва - бройна форма коректѝвът - единствено число, членувано - пълен член коректѝви - множествено число, нечленувано коректѝвите - множествено число, членувано
КОРЕКТЍВ
м. Кииж. 1. Мерило за правилност. Младежът, който не признава компромиси, винаги ще бъде коректив за опомняне. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 242. Те [практичните хора] .., не виждат в бюрократизма „последнята дума“ на идеала, .., те виждат всичките му отрицателни страни .., които процъфтяват твърде лесно в него, особено при слабостта на обществения контрол и при отсъствието на такива корективи като широка гласност. Бълг., 1902, бр. 517, 1.See more2. Поправка, която внася частични изменения в нещо. Във всеки случай моята прабаба Дана, .., без да ще, внасяше необходимия коректив в хладните учебници по история. Тя хубаво помнеше турско и разказваше за това, което пишеше в учебника, по друг начин — за нея то беше съдби на хора, друга наредба на живота, други обичаи. Т. Жечев, БВ, 6. Преди да разтури Народното събрание, правителството внесе изменения в избирателния закон и създаде тъй наречения „коректив“. Д. Казасов, ВП, 374. Ето как израстват хората! .. Преди тридисет и пет години Христо не можеше да си позволи да иска нещо повече от един трактор. Няма какво — животът с дръзка ръка нанася своите корективи. Ст. Поптонев, ОБЛ, 53.
— От фр. correctif или нем. Korrektiv през рус. корректив.