ко̀ренен - единствено число, мъжки род, нечленувано ко̀ренния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ко̀ренният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ко̀ренна - единствено число, женски род, нечленувано ко̀ренната - единствено число, женски род, членувано ко̀ренно - единствено число, среден род, нечленувано ко̀ренното - единствено число, среден род, членувано ко̀ренни - множествено число, нечленувано ко̀ренните - множествено число, членувано
КО̀РЕНЕН, -нна, -нно
, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до корен (в 1 знач.). По склонът ронливи на поройна урва / зрастнал е дъб великан / и други столетия, сам в самотата, / издига той гордий си стан. . Отдавна изровени коренни клони / стърчат от ронливия бряг. К. Христов, ВС, 65. Растенията же, скрепени чрез корените си в земята, приемват храната си, без да ходят да я търсят, чрез коренните си жилчици от земята и водата. В. Берон, ЕИ, 4.See more2. Който се отнася до корен (в 5 знач.). Коренният руснак обича да си весели душата с винце. Ив. Вазов, Съч. XVI, 141. Види са, че подир това, като са свалил от коренните българи ослабналия род Аспарухов, наченало са някакво си разрешаване, вълнуват. Т. Шишков, ИБН, 112. Римски граждани са считали само коренните потомци на древните римляни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 198. // Ро̀ден. Наслаждавам се некакво и драго ми е да последувам и да предпочитам онова, което е праведно, правилно и на коренния ни язик свойствено и природно. Люб., СбПер. п I, 35. // За население, жители и под. — който е от най-стар местен произход, първоначално заселяващ дадена област, земя и др. Според стари летописи коренното население на съвременна Камбоджа— кхмери — вече към 1 век на нашата ера е имало своя държава. Б. Петков, К, 10. Според последните сведения от Чили съпротивлението на народа в страната обхваща и коренните жители — индианците. Е, 1980, бр. 7, 4.
3. Прен. Който засяга най-важната, съществената част на нещо; основен. В някои науки класификацията играе извънредно голяма роля, в други тя практически отсъствува. В някои са допустими и важни точните измервания, в други е трудно да се намери нещо достъпно за измерване, имащо коренно отношение към разглежданата проблема. HTM, 1966, кн. 215, 10. Тая революция, говори са, ще има за цел свалянето на сегашната царствующа турска династия, както и някои коренни преобразования на османовата държава, която ако и да има султан, но той вече не ще бъде и духовен началник — халиф — но само светски господар, с ограничена власт. НБ, 1877, бр. 72, 277. // Който е най-главен, най-съществен; жизненоважен.
4. Езикозн. Който принадлежи към корен (в 6 знач.). Той казва, че идеално благозвучие щял да постигне книжовния ни език тогава, когато, .. в коренните срички захванем да пишем. . ясно а, наместо сегашните ж и ъ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 133. Ония дял на думата, що йе общ на много думи и ѝ дава главното значение, нарича ся коренен дял на думата. Д. Манчев, БЕ I, 10.
5. Мат. Остар. Който е на корен (в 7 знач.). Квадратният корен из някое число означава се с поставение през него коренний знак. К. Кърджиев, А, 289.
◊ Коренна растителност. Бот. Неизменена или слабо изменена от човешката дейност естествена растителност в даден район, която напълно съответства на климатичните и почвени условия в него. Коренната растителност на България е горска. Коренни езици. Езикозн. Езици, непритежаващи афикси на словоизменението, при които думата съвпада с корена и смисловите отношения се изразяват чрез словореда или служебните думи. Китайски, виетнамски и някои западноафрикански езици са коренни езици.