красноречѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * красноречѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член красноречѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член красноречѝва - единствено число, женски род, нечленувано красноречѝвата - единствено число, женски род, членувано красноречѝво - единствено число, среден род, нечленувано красноречѝвото - единствено число, среден род, членувано красноречѝви - множествено число, нечленувано красноречѝвите - множествено число, членувано
КРАСНОРЕЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който притежава красноречие (в 1 знач.).
Петруна му описва покъртено тежкото им положение, .. Тя е красноречива. Ив. Вазов, Съч. IX, 156. Беше [гостът] красноречив. На моменти в гласа му прозвучаваха остри и твърди ноти, които не търпяха възражение. Л. Стоянов, Б, 20. Ленц се стараеше да бъде красноречив и убедителен. X. Русев, ПЗ, 40.See more2. Прен. Който е много ясен, изразителен, убедителен. По онова същото време запасният подофицер агитираше селяните да извършат аграрни преобразувания, а те го ругаеха с бедния си, но красноречив език. Р. Сугарев, СС, 95. Тая красноречива усмивка беше един щит за учителя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. — Прощавай — пошушна Богдан и хвърли към Никола красноречив поглед. — После ще дойда сам. В. Геновска, СГ, 541. Който е сиромах и мисли какво ще яде днес или утре, той няма време да слуша красноречивите поучения за полза на учението. Т. Икономов, ЧПГ, 124. Красноречиво доказателство. Красноречиви движения. Красноречиво признание.