красноречѝво -
1 изразително - ясно - убедително - красноречиво 2 красноречиво - сладкодумно - приказливо - сладкоречиво 3 убедително - красноречиво
КРАСНОРЕЧЍВО.
Нареч. от красноречив. Този оратор говореше твърде красноречиво и разпалено. Ив. Вазов, Съч. X, 57. Като Селимински мислят мнозина просветени българи, без да могат като него, умния, философски развития, всестранно осведомения в хуманитарните и реалистичните науки, да изкажат тъй красноречиво и убедително схващанията си. М. Арнаудов, БКД, 50. Добрият стил състои най-много в ясността, .., защото когато говорим или пишем, целта ни е да съобщим мислите си на другите ясно, точно и красноречиво. Ф. Велев, KP (превод), 57.See more