крепя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време крепѝш - второ лице, единствено число, сегашно време крепѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение крепѝм - първо лице, множествено число, сегашно време крепѝте - второ лице, множествено число, сегашно време крепя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време крепѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време крепѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време крепѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време крепѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време крепя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време крепѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време крепя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време крепя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време крепя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време крепѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение крепя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крепя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие крепя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие крепя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крепя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие крепя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крепя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие крепя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие крепя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие крепѐйки - деепричастие крепѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крепѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие крепѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие крепѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крепѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие крепѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крепѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие крепѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крепѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие крепя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие крепя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие крепя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие крепѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие крепѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие крепѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие крепѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие крепѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие крепѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие крепѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие крепѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие крепѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие крепѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. крепя
- - Крепят ме свети крепки
See more- - Крепя се на магия
КРЕПЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Държа или нося нещо с ръце здраво и внимателно, като гледам да не го изпусна, да не падне. Из двора минаваха двама души: Чаньо, който крепеше някаква чиния в ръцете си, и Арсо артелчикът. Й. Йовков, Разк. II, 72. — Закуската, отче Лавренко крепи табла в ръцете си и заднешком хлопва вратата. Ц. Лачева, СА, 42. Малката моминска ръка, която крепи котлето, потрепва. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. Дядо Захари върви полека и крепи на гърба си малкия Монка .. Ръчичките на Монката го душат и мъчат тъй, че пред очите му минават кървави мъгли, но той върви полека, и грижливо крепи товара си. Елин Пелин, Съч. II, 34. Върви си, увит с вълнено шалче около шията, гражданинът Велко Великденов, побързва си и крепи пакет под мишница. Чудомир, Избр. пр, 250.See more2. Задържам нещо да не падне, обикн. като го подпирам, прихващам или като му служа за опора. Най-напред видя [Евстати] печката . Дълга тел, навита около напречната греда на тавана, крепеше кюнците. А. Гуляшки, МТС, 286. Край стената вдясно и някак зад вратата седеше Таки Брашнаров на нисък дървен стол, който едвам крепеше едрото му тяло. Д. Талев, ПК, 352. В ъглите, . ., старомодни бронзирани триножници крепеха вази от гранатови гилзи с изкуствени цветя. М. Грубешлиева, ПП, 25-26. // Внимателно придържам нещо, което е поставено или стои някъде, за да не падне. От време на време изтрополяваше отстрани някоя талига, натъпкана със засмени, пременени ергени. Те гледаха гордо, провикваха се в хор, като крепяха калпаците и сламените си шапки да не отхвръкнат назад. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 235. Веднъж тя свари там поп Миндо, който, като крепеше с две ръце очилата си, сричаше надписа на чешмата. Й. Йовков, СЛ, 71. Оплодените овошки с наслада крепяха зелените си още рожби и се нежеха в наслада под лъчите на слънцето. Елин Пелин, Съч. IV, 54. ● Обр. Мъжът е главният стълб на къщата — той крепи къщата, неговите грижи са винаги по-големи. Д. Талев, ПК, 103.
3. Поддържам някого, който не може да стои или да се движи сам, обикн. поради болест, физическо изтощение и под.; подкрепям. Той не можеше да се държи на краката си. Двама души го крепяха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 39. Докато се качваха по дървените стълби на третия етаж, той не оставяше доктора да си отдъхне на площадките. Подемаше го под ръка, крепеше го, само и само no-скоро да стигнат. М. Грубешлиева, ПП, 88. Той крепеше с ръце другия човек до него — костелив около петдесетгодишен мъж, с въздълго сухо лице. А. Страшимиров, Съч. I, 65. // Придържам, прикрепям част от тялото, обикн. при болка, нестабилност. — Що си навил тоя пояс сега, посред лето!.. — Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Баба Нягулица шеташе из ниската, с одимен таван стая, като крепеше с ръка ревматичния си кръст. Ст. Марков, ДБ, 62.
4. Разг. Поддържам физически отделен орган или организма на човек или животно с храна, медикаменти и др., обикновено при изтощение, болест и под. — Хубаво нещо е туй водата, а? — Бабам водицата, мене тя ме крепи —рече Пано. А. Каралийчев, ПГ, 137. — Как са болните? .. — А бай Лазар Бъчваря? — Крепя му сърцето с камфорови инжекции. Ако изтрае и тази нощ — ще прескочи трапа. А. Каралийчев, НЗ, 104. Крепя го с лекарства и витамини вече месеци наред, но едва ли ще се вдигне на крака.
5. Прен. Оказвам някому помощ материално или морално поради положението си; поддържам, подкрепям. Дядо Тома не знаеше какво щяха да правят, ако не беше Запрян. Той ги крепеше, при него тичаха, когато в къщи оставаха и без коричка хляб. Но докога щеше да ги крепи и той? Докога щеше да им дава кое брашънце, кое мазнинка? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. След като излезе от затвора, Петрушева се прости с учителската си професия и постъпи чиновничка в кооперация „Напред“, но постоянно се чувствуваше несигурна за работата си, защото човекът, който я крепеше, също се чувствуваше несигурен на поста си. X. Русев, ПЗ, 242. Той го назначи, макар че кооператорите не го искаха, той го крепи толкова време и му прикрива кирливите ризи. Ст. Даскалов, СЛ, 65. // Съдействам, помагам на някого да се задържи на някакво обществено положение, пост. „Навярно и на него му тежи работата .. — Крепи го само авторитетът, който има между младите.“ Д. Кисьов, Щ, 485.
6. За мисъл, чувство, идея, и под. — давам сила, опора на някого в трудни моменти, като му помагам да ги преживее или преодолее. Дълбоко в себе си той вярваше, че Нонка го обича, ще го обича до края на живота си и никога няма да помисли за друг мъж. Тая вяра го крепеше в най-тежките часове на раздялата им. И. Петров, НЛ, 250. Упорит, корав мъж, а има една шепа душа, да го духнеш и ще падне. Кръстю не можеше да проумее откъде идеше тази сила у този човек, каква вяра го крепеше. Г. Караславов, ОХ III, 40. Бащина благословия сина крепи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. крепя се страд.
КРЕПЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Задържам се като стоя или седя някъде, за да не падна, да запазя равновесие. Шефът на отделението седеше до бюрото си. Срещу него на стол едва се крепеше Фучик. В. Геновска, ПЮФ, 126. Пътниците не приказваха, само гледаха шумящите, разиграни вълни и се крепяха при всяко силно накланяне на враницата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77. С последни сили се крепя на тясното седалище. Л. Стоянов, X, 51. Из пукнатините се подават и растат нагоре гигантски дървета; не можеш да си обясниш, как са се зафанали на камъка и как се крепят над бездните. Ив. Вазов, Съч. XVII, 63. Гледам учудено наоколо и виждам мама. С напрегнат израз тя се е втренчила в нас. Стои на прага, крепи се за рамката на вратата, ей сега ще падне. В. Бончева, АП, 102. // Обикн. в съчет. с крака, нозе. Като ходя или се движа, задържам се на краката си, пазейки равновесие. След това тръгна и, като се крепеше с усилие на краката си, излезе из портата се така величествено и хубав. Елин Пелин, Съч. II, 31. —Знам — отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата с една люлееща се плавна походка, като че носеше на кобилица котли, пълни с вода, та се крепи да не отлее от тях. Т. Харманджиев, Р, 68. От кухнята излиза батьо му Наско. Той е сух, бледен, едва се крепи на краката си — такъв Ленко си го представяше в затвора. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 335. Ала Симеон, отпаднал от мъки, не можеше дори да се крепи на нозе. Н. Райнов, КЦ, 81. Той [братът] не можел да се крепи на краката си, защото имал четиридесет градуса температура. Г. Караславов, Избр. съч. III, 83.
2. Стоя, намирам се, поставен съм върху нещо, на нещо, което ми е опора, подпора. Изведнаж се намерихме пред края на въздушното шосе. Това е един асфалтов път, който се крепи на железни стълбове. Т. Белев, КВА, 169. Широкочелата му глава [на елена] се крепеше върху здравия, дебел, надиплен на гердани врат. О. Василев, ДГ, 41. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо. Елин Пелин, Съч. II, 72. // Стоя, задържам се да не падна, благодарение на нещо, за което съм захванат, завързан, защипан и под. Тя [пчелицата] съгледа една друга пчела, проследи я и кацна близо до нея — върху една загнила круша, която едвам се крепеше на дървото. Елин Пелин, ПР, 23-24. — Ризата! Дайте ризата! — прошепна Топур паша през ключовата дупка. Бойка се разтрепера като есенен лист, който едва се крепи на оголено клонче. А. Каралийчев, В, 36.
3. Обикн. в съчет. с едва, едвам. За постройка, строеж и под. — в лошо състояние съм и едва се задържам да не рухна. От едната ѝ [на сградата] половина бяха останали само олющени зидове; другата половина още се крепеше, но керемидите ѝ сякаш бяха ометени от зли ветрове. Ст. Марков, ДБ, 334. — Не мога да разбера, бачо, с кой ум мислиш да преправяш тази съборетина [воденицата]. Тя едва се крепи. Гредите ѝ са прогнили, стените са стара зидария, един камък дето е останал, и нищо друго. Ем. Станев, ИК I и II, 28. Насреща, към дъното на двора, се виждаше дълга, ниска постройка, .. Това беше старата къща на Глаушевия род, едвам се крепеше тя на кирпичените си стени. Д. Талев, ПК, 372.
4. Прен. За болен, слаб или за възрастен, стар човек — успявам да се държа да не легна болен или да не умра, въпреки разнебитеното си здраве или възрастта си. — Добре, че старата още се крепи. Й. Йовков, ЖС, 69. И при такава храна за чудене е, как ли живееше и се крепеше тя и как ли набираше мляко и дете да подая! Т. Влайков, Съч. II, 106. — Ами ти още какво си правиш, бае Славчо? Можеш ли, можеш ли? — Ех, можа и аз! Крепа се уж още, колко за очи. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 128. Най-напред гостите заговориха за ракията, която, види се, Крумю им наливаше. Той каза, че това е гроздовка, собствено производство. „С нея моят старец се крепи още“ — похвали се той. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 245.
5. Прен. Успявам да сдържам чувствата си, да се владея, да намирам психически и морални сили, за да издържа болка, мъчение, трудности и под. Тя дълго се одържва и крепи, па най-после обилен поток сълзи бликна из очите ѝ. Ив. Вазов, Съч. XXV, 238. Но Огнянов, като поиска да се обърне, изохка от силна болежка, .. — Крепи се, синко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. — Ти не мисли за нас, които сме вън, сине. Тебе ти е нужна сега по-яка душа. Крепи се и не се предавай на лоши мисли. Д. Талев, ПК, 588. По пътя Кръстевица го уговаряше троснато да се крепи духом, да успокои дъщеря си, да не се разреве и той слушаше мълчаливо и кимаше утвърдително. Г. Караславов, ОХ IV, 263.
6. Прен. Успявам, обикн. с усилие да пазя някакво свое положение, престиж, пост, имот и под. — Продадох новата къща — мрачно отговори той [Славов]. —Хубави пари взех, ще се крепя още известно време с тях. X. Русев, ПЗ, 190. Силата му пред Султана беше голяма, можеше десет князе да катурне той и князете трябваше да му дават подаръци и звънко злато, за да се крепят. М. Марчевски, П, 37. — Аз продадох теличката, крепих се досега, ама готовото бързо се изяде. Г. Караславов, СИ, 295. — Крепих се и държах се, бае Цако, много се държах: не исках никак да напущам занаята. Т. Влайков, Съч. II, 193. Долових шепот, че главният редактор бил заядлив и не много способен човек, но се крепял, защото имал земляк в градския комитет. С. Северяяк, ИРЕ, 119.
7. Прен. Съществувам, заемам някакво положение, позиция, с помощта или благодарение на някого или нещо. Наглед съществуват грамадни обществени организации с най-строга централизация, но тя се крепи с насилствени мерки. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 4, 97. —Истината е красива, но нали знаете, нашето дело се крепи върху легендата. Матей Матов поиска да го поправи: „върху лъжата“, но се сдържа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 436. За последен път изкараха обречения момък пред съдията. Съдията посрещна малкия затворник с думите на Мохамеда: — Този свят се крепи върху великодушието на силния. А. Каралийчев, ПГ, 112.
◊ <Едва> си крепя душата. Разг. Задържам се, не падам, не лягам, въпреки че нямам никакви сили, обикн. поради болест, слабост, изтощение. „— Какво ще го бием, бе, не виждате ли, че едва си крепи душата! Ще умре на фалангата.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 20. Започвам да им [на воловете] угаждам, само и само дано си крепят душата. Б. Шивачев, ПЮА, 174. Крепя душа. Разг. Мъча се да издържа, въпреки големи затруднения, лишения. Почти гладуваха, само крепяха душа, колкото да не издъхнат. Д. Фучеджиев, Р, 44. Крепя се на свети крепки; крепят ме свети крепки. Диал. 1. Зле съм закрепен, поставен, всеки момент може да падна. — Махни оттам тая чинийка, крепи се на свети крепки, ще вземе да падне. 2. За предмет, дреха — скъсан съм, вехт съм, стар съм. Все търсеше из дюкяните на Стамбул нова книга. Каква ти нова — няколкото листи, които свари да докопа у бакалите, бяха тъй стари, че свети крепки ги крепяха — ама в тях се говореше за това, дето беше ново за Добрито. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 124. 3. За обещание, думи и под. — несигурен съм. Чак на делото ще дойда и все зад нея ще седя! Че женската дума, нали знаеш, свети крепки я крепят! Ст. Даскалов, СЛ, 314.