крѝя - първо лице, единствено число, сегашно време крѝеш - второ лице, единствено число, сегашно време крѝе - трето лице, единствено число, сегашно време крѝем - първо лице, множествено число, сегашно време крѝете - второ лице, множествено число, сегашно време крѝят - трето лице, множествено число, сегашно време крѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време крѝ - трето лице, единствено число, минало свършено време крѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време крѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време крѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време крѝех - първо лице, единствено число, минало несвършено време крѝеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време крѝехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време крѝехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време крѝеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време крѝй - второ лице, единствено число, повелително наклонение крѝйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение крѝещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие крѝещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие крѝеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие крѝещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие крѝещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие крѝещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие крѝейки - деепричастие крѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие крѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие крѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие крѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие крѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие крѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие крѝел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие крѝела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие крѝело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие крѝели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие крѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие крѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие крѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие крѝта - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие крѝтата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие крѝто - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие крѝтото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие крѝти - множествено число, нечленувано, страдателно причастие крѝтите - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. крия
- - Крия змия в пазвата си
КРЍЯ, крѝеш, мин. св. крѝх, повел. накл. крий, прич. мин. страд. крит, несв., прех. 1. Поставям или държа нещо на такова място, че да не бъде намерено от други. Тя [Султана] не дойде вече да спи при него и все беше заета с някаква много важна работа, пък и той не пожела да узнае какво шиеше тя, какво плетеше, какво криеше в сандъците. Д. Талев, ЖС, 92. Пушката си — стара турска маузера — Кара Ибраим криеше из разни пукнатини в скалите. Ем. Станев, К, 5. Понеже старецът държеше ключа на кръчмата сам и сам отваряше и затваряше, когато някой от къщните отиваше в нея по работа, то Божан подозря, че той там крие парите си, и почна да го следи. Елин Пелин, Съч. III, 28. Научила Кънча пощаджийчето да ѝ ги [писмата] носи на ръка. Чете си ги сама и ги крие нейде. И. Петров, НЛ, 73. Той още отсега бе избран за войвода, и пряпореца криеше между свещените одежди в черквата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. // Поставям или държа нещо така, че да не се вижда, да не се забелязва от други. Изведнъж той видя, че пет-шест души излязоха от навеса и се спуснаха към него. Той ги позна кои са, разбра, че не мислят нещо добро — всеки един от тях криеше късо дърво зад гърба си. Й. Йовков, ЖС, 187. Павлин се приближава до нея, моли ѝ са да му даде едно цветице и, като го получи, с жедност и с удоволствие го крие в пазухата си. Л. Каравелов, Съч. II, 72.
2. Приемам при себе си или държа тайно някого при себе си, за да не бъде намерен, видян, открит; укривам. Цял месец баба Нягулица кри в килерчето странния си гостенин. Ст. Марков, ДБ, 64. Да, през тая нощ войската разби отреда, после почнаха арестите и майка му дълго го кри в запустелия плевник на съседите. М. Грубешлиева, ГР, 80. Той [дядо Въльо] го бе носил на ръцете си до скривалището под неговата кошара. Бе го крил, хранил и лекувал чак докато оздравее. Ст. Даскалов, СЛ, 19.
3. Правя някой или нещо да останат незабелязани, невидени от други. Стар болярин — зъл лихварин / варди я страхливо, / от световен взор греховен / крий я завистливо. Π. Κ. Яворов, Съч. I, 10. Те едвам криеха тънки, зли усмивки. Й. Йовков, ΒΑΧ, 183.
4. Правя преграда или стоя като преграда пред нещо, за да не се забелязва, вижда от други или да не е под влиянието, въздействието на нещо; закривам, прикривам. Лицето му беше цяло засмяно, но тъмните очила криеха очите му. Й. Йовков, Разк. I, 219. Беше започнало да притъмнява, когато наближи последния хълм, който криеше селото от северните простори на равнината. А. Гуляшки, ЗВ, 17. Долината е насипана със села, отдалеко красиви, с дърволяк, който крие бедните им къщици и хижи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 14. Големите широкополи шапки криеха лицата ни от слънчевите лъчи.
5. Държа в тайна нещо от други, пазя нещо да не стане известно на други, за да не се знае от друг; тая. — Ако си ме запомнила, от това време е било: плачех и въздишах и пак всичко криех от майка ти — и мислите си и делата си криех докато се роди детето. Ст. Загорчинов, ДП, 170. — Ката е криела от теб, че ще бъде майка, криеше и от нас — отговори Смиловица, гледайки надолу. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 427. — Вие ме излъгахте и най-напред трябва да се извините! Наведох глава. — Защо трябваше да криете истинската си професия? С. Северняк, ИРЕ, 124. Рамаданов имаше обичай да нахоква селяните, загдето крият болните си. Й. Йовков, Ж 1945, 160.
6. Прен. За човек — правя нещо (черта от характера, свойство, особеност) да остане незабелязано от други, обикн. като проявявам или демонстрирам друго свое качество; тая. Зад своята кротост, демократичност, мекост, Борис крие алчно славолюбие. Е. Каранфилов, Б III, 47. Майка ми беше запазила и тоя път своята бодрост, но сега виждах, .., каква горест дълбока, неизмерима крие в душата си. К. Величков, ПССъч. I, 21.
7. Прен. Съдържам, нося в потенциален вид нещо неизвестно, неразвито, което предполагам, че ще се прояви в бъдеще; тая. Тя виждаше все по-ясно, че не бе се излъгала в Ния, но се боеше много за сина си, за Лазара, и какво ли не крие човешкото сърце! Д. Талев, ПК, 13. След любовното обяснение трябваше да продължава ролята на влюбен и по-често да отива във вилата. Посещенията се налагаха против волята му и криеха опасност да бъде задължен не само към девойката, но и към семейството. Ем. Станев, ТЦ, 87. Бъдещето крие неочаквани изненади и темповете, с които се развива съвременната наука, се ускоряват все повече. Ц. Цанев, АЧ, 21. Животът в столицата, несъмнено, крие в гънките си и добри пробляски и по-благородни вълнения, и потресаещи трагедии. Ив. Вазов, Съч. X, 3. Очевидно е, че делото на Радоев крие в себе си зародишите за едно бляскаво развитие на българското балетно изкуство. Р, 1926, бр. 203, 2. крия се страд. — Знаеш в какви хайдушки времена живеем. Трябва парите в земята да се крият, а книгата не трай. — Прав си. А. Каралийчев, ПГ, 138. — Русите са минали веке Дунава, ще минат тия дни и Стара планина, .. Каквото чу Лазар от младия Бабулев, каза го на Андрея, .. Можеше ли да се крие такава радост и защо да се крие. Д. Талев, ПК, 634.
КРЍЯ СЕ несв., непрех. 1. Стоя или заставам някъде така, че да не бъда намерен от други. Един-двама слуги, като се криеха край стените на дома, за да не ги види хаджи Петър, гледаха подир жребеца, но не отиваха да го завърнат. Й. Йовков, АМГ, 140. Пинтеза погледна нататък и видя Нонка да си играе с едно дете. Тя бягаше и се криеше зад дръвчетата, а детето тичаше подире и с вдигнати ръчички. И. Петров, НЛ, 239. Четири дни той е стоял в калта, в дъжда, без хляб, без помощ. . Боял се да не го убият и затова не викал, крил се между убитите. Й. Йовков, Разк. II, 196.
2. Намирам се някъде тайно и се държа така, че да не ме открият; укривам се. Велизаров бе напълно убеден, че нелегалният студент се крие някъде из София с фалшива лична карта. К. Калчев, ЖП, 321. Трябваше [Лина] да чака, да се увери, да види със собствените си очи човека, който, .., се крие горе. М. Грубешлиева, ПП, 299. Малката чета на Чендов не се решаваше да влиза по селата и повече се криеше в Рожденската гора. Д. Талев, И, 619. — Онези двамата ловци от Сърнено, Енчевите братя, нали ги знаеш? Те намерили де се крие вълчицата, взели ѝ вълчетата. Й. Йовков, АМГ, 84.
3. Намирам се, разположен съм зад нещо така, че не се виждам, не се забелязвам. Къщите се криеха в сянката на овощни дървета в дъното на своите просторни дворове. Д. Фучеджиев, Р, 50. Зад изпъкналата част на фасадата се крие централно осмоъгълно помещение с диаметър 30 м. М. Бичев, АНВ, 445. Улиците зеят, .., между два реда криви, голи и неприветливи стени, зад които се крият къщите, построени въобще навътре в дворовете. К. Величков, ПССъч. I, 4. Той [Илия] полегнал на едната си ръка, крие се зад Никола и гледа в земята. Й. Йовков, Разк. I, 56.
4. Старая се да не се срещам с някого. Руменова стана още по-сдържана спрямо Брашнаров. Тя бягаше от него, криеше се. Д. Талев, ПК, 418. — Затуй ли избяга от мене тогава, помниш ли ... а?... И после все ме отбягваше, криеше се от мене, не ми приказваше... Ст. Марков, ДБ, 418. — Моля ви се, какво има? — Няма нищо. .. Така, искам да те видя. Разбрах, че се криеш. Елин Пелин, Съч. IV, 173. — Мислех, крий се от мене зет ми, да не го викам да ни стяга бъчовите... П. Тодоров, Събр. пр II, 220.
5. С предл. на. Стоя някъде, за да се предпазя от студ, горещина и под. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора. . , всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Й. Йовков, Разк. II, 33. Зимно време обичам да се крия на топло.
6. Прен. С предл. зад, под. Старая се да остана в неизвестност за други, да не бъда познат, открит, като използвам за това някакво средство (друго име, облекло и под.). — Може да няма човек с такова име, но ние трябва да узнаем кой се крие зад това име! Д. Ангелов, ЖС, 53. Бори знаеше, че под това расо и под тая дълга бяла брада се криеше някогашен млад берзитчанин Благой. Й. Вълчев, СКН, 16. Подали се тогава златните коси и тя застанала пред него в целия си блясък и не можела повече да се крие. А. Разцветников, СН (превод), 53.
7. Прен. С предл. зад, под, в. За мисъл, идея, намерение, чувство и под. — намирам се, съдържам се в нещо, обикн. недостатъчно или изобщо неизразен външно, поради което оставам неизвестен, таен за други. Нисък, червен, с големи черни очила надзирателят я [Нона] изгледа продължително и тя не знаеше какъв поглед и каква мисъл се крие под очилата му. Й. Йовков, ЧКГ, 306-307. — Вие трябва да сте отскоро в град? — попита полицаят. . — Да, .. — отговори момъкът и изпод вежди погледна турчина — какво ли се криеше в тоя разпит под формата на любезно любопитство. Д. Спространов, С, 52. В думите на всички се криеше дълбока радост. Гласовете се носеха над нивите и ливадите препълнени със скъпи надежди. К. Петканов, ЗлЗ, 80.
8. Прен. С предл. в. Съдържам се, намирам се в основата на нещо, което не се забелязва, не се проявява ясно, външно. Ала най-важната причина за разпуснатостта на войските се криеше в глухата борба, която ромейските военачалници начело с Контостефан водеха срещу императора. А. Дончев, СВС, 672. В думите на всички се криеше дълбока радост. Гласовете се носеха над нивите и ливадите препълнени със скъпи надежди. К. Петканов, ЗлЗ, 80. И у Фатина, както у другите майки, се крие дълбоко страхът да пусне дъщеря си в горен клас. Л. Александров, ИЕЩ, 218. — Вие трябва да сте отскоро в града? — попита полицаят. . — Да, .. — отговори момъкът и изпод вежди погледна турчина — какво ли се криеше в тоя разпит под формата на любезно любопитство. Д. Спространов, С, 52. Всъщност в това се криеше и цялата тайна на неговите търговски успехи — той [Хаваджиев] вмъкваше в своите афери хора близки до правителството, и особено хора близки до двореца. Г. Караславов, Т, 9.
◊ Душа се крие под нокът. Разг. Употребява се за изразяване на надежда, че някой ще оздравее, макар положението му да е безнадеждно. Крие ми се в очите. Разг. Изглежда ми, вижда ми се по-малко количество, отколкото е в действителност. Тези въглища били цял тон, но нещо ми се крият в очите. Крия змия в пазвата си. Разг. Грижа се за някого, смятам го за близък, без да подозирам, че той всъщност ми е враг. — Сега не се чудя как моят мъдър, прозорлив баща е могъл да крие в пазвата си змията Иванка. Ив. Вазов, Съч. XX, 73. Крия камък в пазвата си. Разг. Казва се за студен, безсърдечен човек. — Да, но да работиш с нас — това значи сърцето ти да бъде отворено, никъде да не оставяш и най-малко местенце за скрити и потайни мисли. А вие май имате такива местенца? Май криете камък в пазвата си? В. Нешков, Н, 200. Крия се зад гърба на някого. Разг. Оставям някого да носи отговорността за постъпките ми и делата ми, използвам го като прикритие на моите действия. Така, ако и един илик бъде направен лошо, не се знае кой го е направил. Никой няма да се крие зад гърба на другите. ВН, 1960, бр. 2704, 2. — Защо твоят любезен съпруг не дойде сам при мене? .. — Не е в Търново. — Не ти вярвам. Но дори да е така, като узнае, той пак няма да дойде при мене. Пак ще се крие зад гърба ти. В. Геновска, СГ, 221. Не се крия зад пръста си. Разг. Искрен съм, откровен съм, прям съм.