кумѝр - единствено число, нечленувано кумѝра - бройна форма кумѝрът - единствено число, членувано - пълен член кумѝри - множествено число, нечленувано кумѝрите - множествено число, членувано
КУМЍР м. 1. Статуя или образ на божество, което почитат, пред което извършват обреди езичниците; идол. „