куршу̀мен - единствено число, мъжки род, нечленувано куршу̀мения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член куршу̀меният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член куршу̀мена - единствено число, женски род, нечленувано куршу̀мената - единствено число, женски род, членувано куршу̀мено - единствено число, среден род, нечленувано куршу̀меното - единствено число, среден род, членувано куршу̀мени - множествено число, нечленувано куршу̀мените - множествено число, членувано
КУРШУ̀МЕН, -а, -о,
мн. -и и (рядко, поет.) -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се отнася до, който е свързан с куршум (в 1 знач.). „Види се, че като си е изпразнил пушката, напълнил я пак и хвърлил откъснатия връх от куршумения фишек.“ Ц. Гинчев, ГК, 307. Той [Игнат] разбра, че ако имаше още нещо, което да ги спасява в тоя час, това бяха може би само няколко дебели дървета откъм реката, които пазеха донейде страната им от куршумения град. Кр. Велков, СБ, 127-128. Но Вълю в миг се стресна от съня си. /. . / Наместо слънце — дъжд куршумен ръси. / Наместо с близки — с враг е обкръжен. Бл. Димитрова, Л, 255. // Прен. Рядко. Който е свързан с използване на куршуми; военен, боен. Ще те застрелят не с куршуми, а с присмех и ирония. Не, с болка си казваше за втори път в тоя ден, не, времената не са куршумени. К. Колев, М, 56.See more2. Който е причинен от куршум. Куршумената рана пареше нейде високо над коляното, но де точно Петко не можеше да определи. Ст. Сивриев, ПВ, 38. Шумят от всичките страни / листата сладкодумни, / ти, ветре, болката духни / от раните куршумни. Т. Харманджиев, ГГ, 34.
3. Прен. Рядко. Който се извършва с голяма бързина, скорост, който е много бърз. И тук десетки тръпнещи от любопитство мексиканци с куршумена бързина се струпват да гледат. Л. Стефанова, ВМД, 39. ● Обр. И почна се чевръста препирня / куршумна. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 238.
4. Който има оловносив цвят; куршуменосив. Отдалеч Дунав е съвсем син, ..; при облачност има сив, куршумен, студен вид. Ил. Волен, MДС, 242-243. В избистрените води на Дунава се оглеждаше навъсено куршумено небе без птици и слънце. А. Каралийчев, ТР, 179.
5. Остар. Оловен. На куршумения черковен покрив се любят гълъбите. Елин Пелин, Съч. I, 189. Дворът, широк, . .в средата хубава черкова с куршумени сводове и със стълбове от зеленикав и бял мрамор. Ив. Вазов, Съч. XV, 19. Вечерта погълна куршумените кули, царската градина и лозята на близкия Евксиноград. А. Каралийчев, НЧ, 63. На малката масичка до стола стои голям куршумен съд с извита дръжка. В тоя съд е пръскало искри червеното вино. Елин Пелин, Съч. V, 40-41.
◊ Куршумена вода. Разг. Разтвор на оловен ацетат, който се използва за компреси при отоци, натъртвания и др. На дървения одър лежи Луканчето. Синявицата под окото му сега стана черна, отокът не спадаше .. —Защо не налагаш тази синявица с куршумена вода, та по-бързо да се разкара? В. Нешков, Н, 342-344. Той [лекарят] отвори четвъртитата си кутия и се залови да промива с куршумена вода и да маже с благ мехлем възпалените рани. Ст. Дичев, ЗС IT, 733.