кутсу̀з - *
КУТСУ̀З
неизм. прил. Разг. 1. Който е свързан с непредвидени затруднения, усложнения; злополучен. Кутсуз пътуване. Кутсуз работа.See more2. Като същ. а) Непредвидено затруднение, неблагополучие, неуспех; кутсузлук. Представи си какъв кутсуз: щях да пътувам с тяхната кола, а тя се повреди и сега не знам как ще тръгна. б) Обикн. като сказ. опред. при глагола съм. Човек, на когото се случват непредвидени затруднения, усложнения, комуто не върви в някаква работа, предприятие и под.; кутсузин, кутсузлия. Кутсуз сте, докторе. Откакто сте дошле, все боклуци. Оня си строши ръката, механикът се изгори, сега пък с петнистия тиф цъфнахме. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5473, 2.
— Typ. kutsuz. Друга форма: к у ц у̀ з.