ку̀ц - единствено число, мъжки род, нечленувано ку̀ция - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ку̀цият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ку̀ца - единствено число, женски род, нечленувано ку̀цата - единствено число, женски род, членувано ку̀цо - единствено число, среден род, нечленувано ку̀цото - единствено число, среден род, членувано ку̀ци - множествено число, нечленувано ку̀ците - множествено число, членувано
- 1. куц
- - На куц<и> крак
See more- - Прав като Оваг куция
КУЦ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ходи криво, накланя се на една страна поради недостатък, недъг на крака; хром, крив.
Той беше куц, единият му крак, сакат и сгънат в коляното, беше сложен върху тежка патерица. Й. Йовков, ЧКГ, 159. Дядо ми беше куц човек и когато направех някоя пакост, хвърляше подире ми тоягата си. А. Каралийчев, НЗ, 25. Ех, тежко е да има в една челяд такова недъгаво, такова куцо дете. Т. Влайков, Съч. II, 234. Непознатият идеше отдалеко, .. Толкова улисан изглеждаше той в своите мисли, че не забелязваше дори и умората на коня си и куция му крак. Ст. Загорчинов, ДП, 263-264.See more2. Прен. Разг. За предмет, който е на подпори, крака — който е нестабилен и се клатушка. Аз ви [пътищата] помня още не съвсем спретнати, .., спирайки да починете до някое куцо дървено мостче, да завивате сетне под стари изкорубени върби и да поемате косо през нагорното стърнище. К. Константинов, П, 8. Мушкато алено гори в саксия. / Студентска стая. Угледност и ред. / Постлана куца масичка с хартия. Бл. Димитрова, Л, 21. ● Върху небето блещукаха ледени звезди. Фон Гайер тръгна към вилата с мрачно доволство. Снегът под обувките му скърцаше тихо. Той влезе в коридора и вече без да прикрива шума от куците си стъпки, тръгна направо към вратата на трапезарията. Д. Димов, Т, 157.
3. Прен. Книж. Който е с недостатъци, несъвършен или непълноценен. А пък стиховете му? .. Грапави, куци, пресилени, миришат на пот! Ив. Вазов, Съч. XIX, 81. Трябва да се превеждаме и издаваме. И то оперативно. Не смятате ли, че пътят на едно интересно българско литературно явление до читателя на ГДР е твърде дълъг — две-три години? .. Това се дължи и на все още куцата информация помежду ни. П. Матев, ДОС, 94.
4. Като същ. Членувано куцият, куцата, куцото, мн. куците а) Човек, който ходи криво, като се накланя поради недъг на крака; хром, крив. — Игнат от Борово познавате ли? — попита недоверчиво и бързо ездачът. — Познаваме го, .., искаш да кажеш за куция, нали! Кр. Велков, СБ, 100. — Аз искам храна и вода — каза мрачно Алекси. — Добре, добре! — усмихна се куцият. — И аз искам. А. Гуляшки, СВ, 72. б) Обикн. м. куцият Разг. Дяволът.
◊ <И> куцо и сакато (сляпо). Разг. Пренебр. Всички, включително и най-неспособните и негодните. Не съм млад и вие напразно ще дирите у мене първия весел и безгрижен Владимира, — песнопоеца и шегобиеца, подир когото бягаше куцо и сакато у село. Ц. Церковски, Съч. ΙΠ, 78. — Ще ида на хаджилък. Ще донеса петстотин чифта броеници и ще раздавам на куцо и сакато. Д. Немиров, Б, 127. — Не можеш да разбереш накъде е тръгнал светът. Куцо и сляпо е хукнало чиновник да става. В. Геновски, СГ, 24. На куц крак. Разг. Със скачане на един крак (за начин на ходене, обикн.. при детска игра). Само за няколко дни аз се изтренирах в дълго бягане дотолкова, че сигурно можех да надбягам и самия Куц, дори на куц крак! Тонич, ГЗМ, 58-59.