къ̀ртя - първо лице, единствено число, сегашно време къ̀ртиш - второ лице, единствено число, сегашно време къ̀рти - трето лице, единствено число, минало свършено време къ̀ртим - първо лице, множествено число, сегашно време къ̀ртите - второ лице, множествено число, сегашно време къ̀ртят - трето лице, множествено число, сегашно време къ̀ртих - първо лице, единствено число, минало свършено време къртѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време къртѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение къ̀ртихме - първо лице, множествено число, минало свършено време къртѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време къ̀ртихте - второ лице, множествено число, минало свършено време къртѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време къ̀ртиха - трето лице, множествено число, минало свършено време къртѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време къ̀ртех - първо лице, единствено число, минало несвършено време къ̀ртеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време къ̀ртехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време къ̀ртехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време къ̀ртеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време къртѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение къ̀ртещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие къ̀ртещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие къ̀ртеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие къ̀ртейки - деепричастие къ̀ртил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къртѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие къртѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие къ̀ртилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие къртѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие къ̀ртила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къртѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие къртѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къртѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие къртѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къртѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие къртѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие къ̀ртел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ртела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ртело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие къ̀ртели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие къ̀ртен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ртения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие къ̀ртеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие къ̀ртена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ртената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие къ̀ртено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие къ̀ртеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие къ̀ртени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие къ̀ртените - множествено число, членувано, страдателно причастие
КЪ̀РТЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Чупя, ломя нещо твърдо (земя, скала и под.), като отделям парчета, късове от него. Какво е камъкът?. .. В гранитните каменоломни правят павета от него, .., в народните кариери народецът кърти тънки плочи и покрива с тях къщиците. Й. Радичков, ББ, 78. Мъжете забиваха в земята изострени дебели колове и къртеха с тях буци пръст, а жените ги раздробяваха с дървени лопатки. М. Марчевски, ОТ, 73. С младежко увлечение старият инженер. .. надълго се хвали, че ако зависело от него, щял да построи цял град, за да се заселят със семействата си всички, които пожелаят да къртят руда. X. Русев, ПЗ, 9.See more2. Отделям, изтръгвам със сила нещо, което е скрепено здраво някъде. Стана сбиване. .. Вдигна се олелия. Писнаха деца. Някои къртеха дъски от оградите. Започна се бой не на шега. П. Здравков, НД, 64. Въстаниците напрягаха сили и наново къртеха с ръце камъни от дуварите, за да открият дупки за цевите на пушките си. Г. Караиванов, П, 53. Понеже вратата се не отваряше, оня, който искаше да влезе, хвана да я троши и кърти. Ив. Вазов. Съч. XXIII, 163. И ето, че тази нощ се появи виелицата, която избухва веднаж на десет години, дига покривите, . ., из дъно кърти дърветата. А. Каралийчев, ПГ, 63.
3. Непрех. Разг. Спя дълбоко. — Пешо-о-о! — провикна се той. — Къде ли е захлюснал. .. Ралчо нагърна в гората и развеселено извика: — Ха! Пак ли къртиш бе! Ст. Даскалов СЛ, 10. Трябва сам да си варя кафето. Черната има почивен ден, а напоследък жена ми свикна да кърти до десет часа. Н. Драганов, ТМС, 49. къртя се страд. от къртя в 1 и 2знач. Пенчо Пенев разглежда обектите, терена, зяпа отвесните скали, .. Това ще се разбива, това ще се кърти, това ще се ломи. Г. Караславов, ПМ, 12. Наскоро ся зачу из къщи блъсъкът от брадва; дъски и гряди ся къртят и вадят от одъра. Й. Груев, СП (превод), 73.
КЪ̀РТЯ СЕ несв., непрех. 1. Разрушавам се, разломявам се, разделям се на парчета. Тодор. .. ореше дълбока оран. . Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. А. Каралийчев, ПД, 41. Беше отвратителна нощ, американските самолети прииждаха на вълни, всичко наоколо се къртеше и рушеше всред адски трясъци. П. Вежинов, НБК, 19.
2. Отделям се, изтръгвам се от някъде, обикн. под напора на сила, натиск. По урвата спуснахме се и двама, /u в трепет наумявам си до днес / как камънаци в зеющата яма / се къртеха под, моите нозе. К. Величков, Ад (превод), 109.
3. За въздишка, стон и под. — изтръгвам се, откъсвам се с мъка, с усилие. Устата немееха, но глухи въздишки се къртеха от гърдите, едри сълзи се търкаляха от очите и разказваха в мълчанието, .., тежките мъчения, които раздираха горките им души. К. Величков, ПССъч. I, 81. Невеста Нена престана да вика, но из гърдите ѝ ce къртеха дълбоко подавени стонове. Елин Пелин, Съч. II, 148. — И кога съзря Самуил страшната редица безоки воини, .. — той си закри очите със слаба, суха ръка, извика нещо страшно, килна се назад и грохна като труп. Стекоха се воини и вожди. Окръжиха царя. От гърдите им се къртеха страшни въздишки, хлипания, плач без сълзи, — както ридаят мъже, несвикнали на плач. Н. Райнов, ВДБ, 191. // Разг. За кашлица — излизам издълбоко, с отделяне на храчки. Кашлицата ти вече се кърти, скоро ще ти мине.
КЪ̀РТИ МИ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Повръща ми се, повдига ми се. Лесно е да ся разбере, че матката, като расте така отвън мерата, ще додява за няколко време на близните оръдия. .. Оттука излиза и дето ся кръти и блюва на трудна жена в началото на трудността ѝ. Й. Груев, КН 7 (превод), 5. От хладка вода чловеку ся кръти да блюва, зачтото тя не дразни нервите така, както топлата. Лет., 1874, 58.