късмѐт - единствено число, нечленувано късмѐта - бройна форма късмѐтът - единствено число, членувано - пълен член късмѐти - множествено число, нечленувано късмѐтите - множествено число, членувано
- 1. късмет
- - Бягам от късмета си
See more- - Излиза ми/излезе ми късмета
- - Изпърдял си късмета
- - Изял си късмета
- - Късмета ми свири на тамбура
- - Лягам си/легна си на късмета
- - Моя късмет във върба гола свири
- - Отритвам си/отритна си късмета
- - Падам си/падна си на късмета
- - Паднал съм си на късмета
- - Проработва ми/проработи ми късмета
- - Работи ми късмета
- - Ритам си (ритвам си/ритна си) късмета
- - Сера си на късмета
- - Виждам си/видя си късмета
КЪСМЀТ м. 1. Добра сполука, щастие.
Пръв вземаше виното дядо и започваше да слави, да реди пожелания за здраве, живот и късмет. БР, 1931, кн. 4-5, 123. Никога не съм чакал такъв късмет. Никога не съм мислил, че един ден ще стана милионер. Д. Немиров, В, 74. Три пъти се женил [Кир Данаил], ама види се, нямал човекът късмет в женитбата, та останал още на млади години вдовец, барабар с ергените. М. Георгиев, Избр. разк., 101. Хубави бяха даровете и приличали биха на тебе, невесто Милкано. На тебе бих ги дал. Ала без късмет си била ти, без късмет съм бил и аз. Р. Стоянов, М, 21-22. Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет. Погов. Намирам си късмета. Търся си късмета. Опитвам си късмета.See more2. Това, което е предопределено на човека; съдба, орис. Вие сте момчета, родени в цивилизованата половина на века и едва ли знаете какво значи „селски пазар“. Аз не завиждам на щастието ви. Всеки се е родил с късмета си, казваше някога чичо Сава. К. Калчев, ПИЖ, 72 Една орисница ни в люлки орисала, еднакъв късмет и на двама отреди. П. Тодоров, Събр. пр II, 203. — Аз, учителке, водя трети мъж:, такъв ми бил пустият късмет. Д. Талев, ПК, 495.
3. Пара или дряново клонче, свързано, наречено с пожелание за добра сполука и под. и поставено в баница срещу Нова година, Коледа или Заговезни, за да се падне някому. Мислите му го отвеждаха в миналото, когато в родния му град посрещаха с родителите си Нова година. Трапезата пълна с гозби, със сладкиши, с баницата с късметите. Ст. Мокрев, ПСН, 67-68. След това баба Габювица завъртя тепсията с късметите. Тя предварително беше нарекла — на едного къщата, на другиго овцете, книгата. .. Герган пръв подаде клонче на баба си. М. Яворски, ХСП, 20. В тутманика са скрити късметите. И всеки ще види какъв ще бъде неговия късмет. Т. Влайков, Пр I, 247.
◊ Бягам от късмета си. Разг. Отказвам се от благоприятен случай. Тя си бяга от късмета. Кого други ще намери тя като Кузда? Ив. Вазов, Р, 12. — Слушай, Гунке! Ако е той, познавам го. Сочи ми на добро момче. Пък и ти казваш, че бил добър. Щом са сериозни намеренията му — не бягай от късмета си. Г. Райчев, ЗК, 161. Излиза ми / излезе ми късмета. Разг. 1. За мома — поискват ме за жена. Такава прикя ще ти приготвим — цяло село зестра ще ти събере, аз съм насреща, ще накупим ниви и ливади, твои да бъдат и белким ти излезе късметът. П. Спасов, ГЛЗЗ, 38. Слушам, думала на майка си — мъчно ѝ било, че дружките ѝ се изпоженили, а тя още стояла. „Що се кахъриш, бе чедо, думам ѝ, и твоя късмет ще излезе.“ Й. Йовков, ΒΑΧ, 111. 2. Имам, постигам успех в някаква работа, почва да ми върви; сполучвам. Забелязал съм, че в риболова е важно да ти излезе късмета. Й. Радичков, В, 81. „И днес ако не спечелим, ако не ни излезе късметът, вече един бог знае накъде. ., под очите ни минаха толкоз кервани търговци и все нищо, няма сполука.“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 233. Изял си късмета. Диал. 1. Нещастен, злочест. 2. Много лаком, а беден. Късмета ми свири на тамбура. Диал. Нещастен, злочест съм. Лягам си / легна си на късмета; падам си / падна си на късмета. Разг. Неочаквано получавам големи облаги, постигам успех, провървява ми извънредно много. Моя късмет във върба гола свири; късмета ми във върба гола свири. Диал. Не съм щастлив, нещастен съм. Паднал съм си на късмета. Разг. Живея много щастливо, сполучил съм в живота. Проработва ми / проработи ми късмета. Разг. Почвам да имам успех, сполуки, да ми върви. Въздъхнаха облекчено — опасността бе отминала. . Дали нямаше и тоя път да им проработи късметът? Дали изобщо техните преследвачи ги търсеха сериозно в тая част на равнината? П. Вежинов, ВП, 108-109. Първият ден виках, драх си гърлото — не можах да продам нито една чушка.. На втория ден късметът ми проработи: една сляпа бабичка си купи две михленца за два лева. А. Каралийчев, ПГ, 70. Работи ми късмета. Разг. Върви ми, имам успехи, щастлив съм. — Ама да се благодарите на началствата, че забраниха „дървения господ“, иначе така щях да ви ментата. . , че докато сте живи, щяхте да помните стария фелдфебел Станков. Работи ви късметът, няма що. В. Нешков, Н, 337. Ритам си / ритвам си/ ритна си късмета. Разг. Сам ставам причина да загубя нещо, което е в моя полза; не се възползвам от представилия ми се благоприятен случай. Славкина майка вдовица / на Славка тихом говори: / — Славке ле, чедо извръстно, / защо си глава не скланяш, / защо си риташ късметя. Ц. Церковски, Съч. II, 201.
— От араб. през тур. kismet.